На дяволития ди джей моята прощъпулка, изглежда, също навя асоциации с пернати, защото той продължи с „Лебедово езеро“ и „Полетът на валкириите“. Сигурна съм, че си беше приготвил нещо наистина тържествено и нагло за в случай, че се сгромолясам и се натроша на хиляди парченца – може би „Тъй рече Заратустра“ или „Завинаги млад“ (то е ясно, че няма да остарееш, ако се гътнеш на младини при злополука с кънки на лед), но с гордост и достойнство мога да обявя, че нахалникът не получи възможност да демонстрира широтата на музикалната си култура. Когато в късния следобед цялата ни група напускаше ледената пързалка в пълен състав и без намесата на „Бърза помощ“, аз бях единствената със сухи задни части, недокосвали влажната повърхност на леда.
Рожденият ден беше абсолютен успех, както всички други досега. Трябва да ѝ се признае на Бояна, че е много добра в организирането на две неща – райски преживявания за приятели и адски такива за родители.
Световната столица на ветровете
Тест
Кратък тест за кандидат-политици и настоящи държавници.
Какви са според вас критериите за избор на столица на новосъздадена държава? Дали политическата столица се избира по хубост, по икономическа важност, по брой на населението, по удобства, по климат, по стратегическо разположение? Дали правим задълбочени анализи, хвърляме жребий, или просто затваряме очи и бучваме пръста си някъде по картата?
Какви са според вас шансовете на малко крайбрежно поселище, покатерено по отвесните склонове на нависналите над залива скали, брулено от най-свирепите ветрове на планетата (градът е разположен в зоната на Ревящите четирийсет), системно разтърсвано от земетръси (тъй като се намира върху един от най-активните разломи в земната кора), недостъпно по суша (поради зле развита инфраструктура и характерен релеф), труднодостъпно по вода (поради пословично силни течения и лоши атмосферни условия), честичко наводнявано, а и на всичкото отгоре с извънредно войнствени съседи, чиито най-върховни културни постижения са в областта на бойните танци, бойните татуировки, изработката на примитивни оръжия, строителството на отбранителни крепости и бойни канута и прочие немиротворни активности, които хич, ама хич не могат да проумеят как така някакви драскулки върху парче хартия дават на белите хора право да ползват земята им.
Отговори на теста
Ако и вие като мен клоните по-скоро към „никакви“ или „нищожни“ – изберете си друго поприще, политиката не е за вас. Ако смятате, че въпросното място е идеално за целта – да, вие сте роден държавник и политик с визия. Защото такава столица има, избрана с парламентарен вот и международен политически кворум – световната столица на ветровете, столицата на земетръсите и на невъзможно стръмните улици, най-южната столица на планетата и по стечение на обстоятелствата столица на Нова Зеландия – Уелингтън. Вече 150 години гордо устоява срещу природните стихии, тектоничните сили, политическите кризи, градоустройствените кошмари и инфраструктурните недоразумения.
Началото
Според маорските легенди първият човек, плавал по тези места, е легендарният полинезийски мореплавател Купе, който открил Нова Зеландия някъде около X век и я нарекъл Аотеароа – Страната на дългия бял облак, по възклицанието на благоверната си съпруга, която първа съзряла въпросното атмосферно образувание. Купе обаче се установил впоследствие някъде далече на север, а по уелингтънските брегове се заселило племето нгати тара и нарекло залива Те Фангануи А Тара – Великият залив на Тара. Другото име, с което районът е известен, е Те Упоко О Те Ика А Мауи – Главата на рибата на Мауи, което пък е препратка към легендата за създаването на Аотеароа. Според нея продълговатият Южен остров е кануто на легендарния герой Мауи, Стюарт Айлънд – малкото триъгълно островче най-отдолу на Нова Зеландия е котвата на Мауи, а Северният остров е рибата, която Мауи хванал с въдица и измъкнал от дълбините на океана. На мен лично контурите на Северния остров никога не са ми напомняли риба, но трябва да призная, че нароченият за уста уелингтънски залив има действително ясно изразената форма на рибарска кукичка.
Заливът е дълбок и просторен, световно признат за един от най-красивите заливи на планетата, с извънредно тесен излаз към пролива Кук, ограден от всички страни с високи, почти отвесни планини, които го заслоняват толкова успешно, че нито Тасман през 1642, нито Кук при първото си посещение през 1770 година дори заподозрели съществуването му. Всъщност познанството на Тасман с кръщелничката му Нова Зеландия било много бегло и завършило крайно преждевременно, така че прославеният мореплавател и картограф даже не разбрал, че има Северен и Южен остров. Бил толкова горчиво разочарован и отблъснат от недружелюбното маорско посрещане – четирима от екипажа му били показно убити и изядени, – че напуснал новооткритата земя набързо и завинаги.