Следващата мярка, която правителството взело, била да се внесат от Англия и Европа лисици, които по естествен начин да регулират заешката популация. Лисиците обаче, както знаем още от детските книжки, хич не са глупави – защо да се трепят да гонят зайци, като могат почти без усилие да си ловят безкрили птици. И така безкрилите птици били почти напълно изтребени, оцелели като по чудо само някои видове на изолирани островчета, днес – резервати, а лисиците се превърнали в нова напаст за фермерите и били също подложени на изтребление. Не знам какво е станало със зайците, май всички са вдигнали ръце от тях, защото и до днес гъмжи от зайци из горите, по поляните, пътищата и дори в градовете. Екологични организации се опитват да решат проблема, като заразяват зайците със специално разработен щам на туберкулоза. Какво му е екологичното на подобен акт мога само да гадая. Във всеки случай резултатите не са обнадеждаващи.
В напаст са се превърнали и опосумите (които са внесени от Австралия и там са застрашен вид), котките и дори кротки животни като елените. Запознахме се веднъж с един човек, който си изкарва прехраната като професионален ловец. Той разказа, че последната му работа била да убие стотици диви свине, които нападали храната в някаква ферма. Изобщо всяко внесено от друг континент животно или растение тук се превръща в проблем и войната за поддържане на екологичното равновесие се води непрестанно с всевъзможни средства.
Много покъртителна е и историята на дървото каури. Когато първите маорски заселници слезли на брега на Северния остров, той бил гъсто обрасъл с невероятни гори от каури. Това е иглолистно дърво, което израства на височина над 50 метра, като долните му клони умират и падат, оголвайки внушително, право като свещ стебло. Според съвременните изследователи кауровите гори били като величествен храм – високи зелени сводове, подпрени на стройни импозантни колони. Гладкият дървесен ствол се оказал идеален за издълбаване на канута. Служел също за дърва за огрев и прочие тривиални цели. В по-късни времена английските заселници открили, че дървесината на това растение е много плътна, здрава и не гние, и започнали масово да изсичат каурито за целите на корабостроенето. Дори го изгаряли, за да освободят място за пасища.
Направените от каури неща са вечни. В Нова Зеландия има много къщи, яхти, мебели и домакински съдове от каури на по 200 години. Така и не са мръднали. Цената им днес е много висока не само заради трайността на дървесината. Те са уникални, защото дървото каури е на изчезване и добивът му е абсолютно забранен.
След като горите били напълно изсечени, намерили се хора, които, загрижени за бъдещето, се опитали да отглеждат нови насаждения. Чак тогава открили, че това растение е много специално. Расте само на север от 39-ия паралел на точно определена надморска височина, размножава се много рядко и трудно, защото за да стигне до размножителна зрелост, са му нужни 800 години. Да! И аз като го прочетох за първи път, помислих, че има печатна грешка. Изчезналите вече каурови гори са били на хиляди години. От оцелелите до днес дървета най-старото е на предполагаема възраст около 1500 години. В музеите обаче се пазят дървени плоскости, намерени в разни корабостроителници или на стари сечища, за които с помощта на радиоактивен въглерод е доказано, че са на 35-50 хиляди години, а табелката на едното даже твърдеше, че е на 350 хиляди години. Около всяко дърво има създаден резерват и продължават усилията за изкуственото им отглеждане, но дали ще дадат резултат, ще се разбере след няколко века.
Застрашен от изчезване е дори националният символ на Нова Зеландия – безкрилата птица киви. Тя според мен не е никаква птица, а си е направо едно природно недоразумение. Не само че няма крила и не може да лети, но почти не вижда, слабо чува, едва ходи (подпира се на дългата си човка за опора) и дори перата ѝ не са птичи, а повече приличат на косми. Оцеляла е по чудо малка популация на някакво островче и има отделни екземпляри по зоопарковете. В цялата страна се провеждат кампании за спасяване и разселване на кивитата.
Може би затова, просто за всеки случай, новозеландците са си избрали и друг национален символ – сребърната папрат. Това е едно праисторически изглеждащо дърво с черен полуизгнил ствол и много елегантна свежо зелена чадъровидна корона от папратови листа. На мен ми се вижда много по-стилно от някаква тромава кафеникава перната животинка, уж птица.