Най-популярна сред децата е холографната прожекция на драматизация по маорска легенда за Мауи. Абсолютно омагьосваща дори и за възрастни. И навсякъде, в абсолютно всеки новозеландски музей, който съм посетила досега, има детски кът. В този конкретен случай на малките посетители се предоставя възможност да се научат да връзват морски възли с цветни въженца в раздела, посветен на корабоплаването; да сглобяват пъзели на животни в къта на зоопарка; да слушат птичи песни в ъгъла на местната фауна; да рисуват, да участват в конкурси, да си полягат на разхвърляните по пода възглавнички, да седят на исторически чинове и да смятат с дървени сметала, да се снимат в ролята на велики мореплаватели зад корабния рул, монтиран пред фототапет с разгневени вълни; да ровят из десетките чекмеджета, пълни със съкровища асорти; да търсят прибягващи механизирани плъхове сред купищата стари въжета и сандъци в приземния етаж, имитиращ пристанищен склад.
От многото истории в Музея на Уелингтън една ми се видя силно космополитна. Знаете ли, че целият свят всяка година отбелязва делото на един уелингтънец – дърводелецът Самуел Парнел? Не, нали? Ама и вие го празнувате. Аз и на манифестации съм ходила, и песни в прослава на труда съм пяла, и до ден днешен с удоволствие си ползвам почивния ден и не работейки, празнувам с радост Деня на труда, но за мистър Парнел не бях чувала. Ако и вие не сте, ето историята вкратце.
Самуел Парнел бил дърводелец, израснал в Лондон и заразен с реформистките идеи на Робърт Оуен. Младият идеалист емигрирал за Нова Зеландия с един от първите кораби на Новозеландската компания. За разлика от повечето имигранти, Парнел се бил подготвил добре за живота в Новата земя. На кораба заедно с него пътувал и бъдещият му дом – цяла сглобяема къща от предварително изработени дървени модули, които той собственоръчно сглобил за нула време в новооснования Уелингтън. Това изключително много впечатлило друг новопристигнал – някой си мистър Хънтър, и той предложил на Парнел работа – да му построи магазин в Корокоро. Дърводелецът се съгласил, но при едно условие – да работи само осем часа на ден. Неговата теория била, че човек трябва осем часа да работи и осем часа да спи, а останалите осем часа от денонощието са си негови – дадени са му за лични нужди, забавления и изобщо за каквото си поиска. Хънтър с неохота се съгласил. И сбъркал. Магазинът никога не бил завършен, защото двамата мъже скоро се изпокарали и развалили сделката, но непоправимото вече било сторено – целият град бил потресен от случката. Слухът се разнесъл бързо. Парнел не само имал дързостта да поиска осемчасов работен ден, но го и получил. Други също започнали да предявяват подобни претенции. Новопристигащите кораби били посрещани с тази нечувана новина и моряците скоро разнесли вестта по света. Шестнайсет години по-късно – през 1856-а, мелбърнски строителен синдикат успява да извоюва първия групов договор с официален осемчасов работен ден без намаление в заплащането и това дава старт на социални движения с подобни искания в цял свят. През октомври 1890 година в Уелингтън се провежда първата официална церемония за отпразнуване на петдесетгодишнината от първия в света осемчасов трудов договор – този на дърводелеца Самуел Парнел. Оттам идеята за празненствата бързо обиколила остатъка от света. В Нова Зеландия и Австралия Денят на труда – официален празник и неработен ден, и досега е през октомври, в Щатите го празнуват през септември, а в Европа и почти навсякъде другаде е на първи май.
Когато най-после намираме пътя си към изхода на музея сред купищата сандъци, ръждиви куки и стари корабни въжета, имитиращи пристанищен склад от края на XIX век, с изумление установяваме, че предиобедът е отлетял.
Те Папа
Буйстващата стихия ни дебне зад ъгъла на сградата и ни повлича като шепа сухи листа по безлюдните улици в посока към нашата главна цел за деня – Националния исторически музей на Нова Зеландия, Музея на нацията, главната туристическа атракция на столицата и най-голяма национална гордост – Те Папа Тонгариуа (в превод от маорски – Кутията със съкровища, а според други източници – Нашето място. Моите скромни разследвания установиха, че „папа“ означава хем кутия, хем място, та не можах да отсъдя кое е по-вярно – често се случва с преводите от маорски.)