Оставяме се на преобладаващото течение да ни носи по дълъг тротоар, обзаведен с безкрайна поредица от нощни заведения – с широко отворени врати и прозорци, с неистово гърмяща музика от всяко десетилетие на XX век и всеки възможен музикален стил, с взривове смях, избухващи от всички посоки, с хиляди танцуващи и пеещи млади хора (очевидно в силно нетрезво състояние), с подобаващи за случая светлинни декорации и до едно обзаведени с огромни видеоекрани, отброяващи безстрастно последните минути на старата година. Присъствието на непълнолетните девойки в нашата компания не ни позволява да приемем многобройните покани да прекрачим прага на поредното заведение, но това съвсем не ни пречи да участваме в масовото пиянство.
Плътността на алкохолните пари в атмосферата и неукротимата кинетична енергия на купона са достатъчни, за да ни опиянят много по-надеждно от слабоалкохолните коктейли, които традиционно се консумират в новозеландските барове. Напълно замаяни и безнадеждно дезориентирани, изведнъж се озоваваме в центъра на масова истерия – стотици хора се прегръщат, целуват и вдигат наздравици в хаотична вакханалия насред внезапно кресчендо от звуци. Новата година е дошла!
И по този повод нашата напълно невинна и некуснала капка алкохол българска групичка получава подобаваща доза от прегръдки, целувки, дружески потупвания, нечленоразделно изкрещяни поздравления на всякакви езици, възторжени ръкостискания, неволни настъпвания, случайни заливания с бира и прочие инцидентни интимности – свидетелства за вечна международна дружба, безкористно расово братство и тотална липса на сексуална дискриминация сред мултикултурната, мултинационална и мултипияна новозеландска младеж.
Не знам дали по силата на добре отработена традиционна практика или поради случайна неточност на часовниците, но Новата година продължава да настъпва отново и отново с около минута-две по-късно във всеки следващ бар и вълната от екзалтирани емоции ни носи по дължината на улицата с неумолимата енергия на прилива, докато накрая хаотичният дрейф ни изхвърля задъхани, обезсилени от викане и смях, замръзнали, мокри, разрошени и необяснимо щастливи на обветрено кръстовище сред бавно разпръскваща се празнично залитаща тълпа, откъдето без повече инциденти се добираме до хотела и потъваме в безпаметен сън в първата нощ от 2007 година.
Ако не обичате тълпите, бутаниците и многолюдната глъчка, ако искате да имате цял град само за себе си, без да го делите с туристи, политици, местни жители и прочие досадници, ако в същото време не сте привърженици на оръжията за масово поразяване, биологично заразяване и химическа диверсия, то ви остава една-единствена възможност – да посетите Уелингтън на първи януари. Градът е oбезлюден, затиснат под тежката шапка на сънна магия. Дори вездесъщите гларуси са занемели. Даже прочутият уелингтънски вятър се е запилял някъде (вероятно по родната си Антарктида да потормози пингвините за разнообразие и да ги пофризира). След бурния новогодишен купон Уелингтън се е отдал на повсеместна дрямка. Даже Великият Ра с все златната си колесница си е взел почивен ден – не се вижда и следа от злато в мътните висини. Градът е превзет от водата – валяща, течаща, ромоляща, просмукваща, подгизваща, капеща, плискаща, стелеща се, кълбяща, всепоглъщаща и неумолима. Мъгла, студ, влага, дъжд – как да не се влюбиш в новозеландската Нова година!
Парламентът
Колкото и да е невероятно за страна, почитаща националните празници и почивни дни с ревността на религиозния фанатизъм, не всичко е затворено в първия ден от Новата година. Парламентът например е отворен за посещения. И ние, като примерни туристи, се отправяме веднагически натам.
„Кошерът“ – както най-често е наричана сградата на парламента (не защото парламентаристите са работни като пчелици, нито пък по асоциация с бъркането в кацата с меда, а по съвсем различни причини, които ще станат ясни по-надолу), се оказва архитектурен триптих, раположен живописно на ниско възвишение сред голяма зелена поляна в сърцето на града.
Първата, най-рано построена (в края на XIX век) от трите свързани с топла връзка сгради, понастоящем изпълняваща функциите на парламентарна библиотека, е архитектурна поезия във викториански готически стил с деликатното изящество на кукленска къща. Цялата е в дърворезби, стъклописи, устремени към небесата островърхи покриви, арки и кули – точно така съм си представяла винаги къщичката от меденки на Хензел и Гретел. Разкошната розова градина само допълва приказния ѝ чар и я превръща в любимо място за туристите – да си се снимат на високото каменно стълбище колкото им душа иска.