Средната от трите сгради в това най-абсурдно в историята на архитектурата трио е абсолютната противоположност. Тежка, масивна улегналост и хоризонталност е противопоставена на готическата лекота и устрема към висините. Черно-бяла графичност срещу топлите цветове на меденки и курабийки. Студен мрамор наместо мекия блясък на дървесината. Дантеленоподобните дърворезби са заменени с драматични, монотонни класически колонади. Феминистичната викторианска естетика е избутана настрана от мъжествената утилитарност. Цялата гранит и мрамор, аристократична арогантност и достолепие, неоколониалната екстраваганца успява за едно десетилетие, от 1911 до 1921 година, да разори повече от едно правителство и в крайна сметка остава недовършена – само два от първоначално планираните четири етажа, и леко несиметрична поради никога недостроеното второ крило.
В началото на 60-те години тогавашният министър-председател на страната с гордост и самочувствие заявил, че модерна, независима Нова Зеландия няма никакво намерение в края на XX век да продължава да строи парламентарна сграда по дизайн от миналото столетие и от друг континент. Отрекъл се от мрамора, капителите и барелефите и обявил конкурс за нова сграда на парламента. С което, без да иска, отворил вратите на ада.
Тихото и мирно дотогава войнство от новозеландски архитекти внезапно пламнало от необуздана амбиция. Професионалните спорове скоро прераснали в лични нападки, цялото обществено пространство било завзето от естетически и политически невъздържани аргументи, медиите станали арена на безкомпромисни междуличностни войни. Цялата страна била въвлечена в стълкновенията и за да предотврати избухването на ненавременна гражданска война, правителството взело решение да покани чуждестранен архитект – хем да е политически и културно неутрален, хем да внесе космополитна нотка в този проект от безспорна национална значимост.
Мълвата твърди, че сър Бейзил Спенс бил изненадан с предложението по време на официална вечеря с членове на новозеландския парламент. За да защити реномето си на един от най-изтъкнатите британски архитекти на съвремието си, той с вещ професионализъм потърсил вдъхновение в... джоба си. И намерил какво?!!! Добре де, нищо драматично, просто кибритена кутийка. Новозеландска. Украсена според тогавашната топ маркетингова практика с рисунка на пчелички и пчелен кошер. Проектът бил нахвърлян набързо на ресторантска салфетка и одобрен моментално (човек неволно започва да се чуди какъв ли алкохол са сервирали в тоя ресторант). Така че, като казват в новините по националната телевизия на Нова Зеландия, че „днес, на парламентарно заседание в Кошера...“, журналистите не се изразяват символично или (не дай боже) саркастично, а просто буквално.
И не мога тук да се въздържа да не отворя една скобичка само: на какъв ли психеделичен хорър филм щяха да приличат градовете на бъдещето, ако съвременните архитекти следваха примера на сър Бейзил и търсеха вдъхновение в джобовете си?! Нашите деца щяха да населяват урбанистични конгломерати от гигантски ай-поди, МП3-плейъри, Нокиа мобифони, цигарени пакети, запалки, кутийки с ментови бонбонки и не смея да мисля какво още. За щастие злополучният резултат от експеримента на сър Бейзил Спенс бил достатъчно потресаващ, за да прекрати завинаги подобна артистична практика, за което всички бъдещи поколения според мен трябва да са му признателни.
Въпросното архитектурно недоразумение определено изглежда по-добре нарисувано, отколкото наяве. Тонове бетон, декориран с ръждива (или боядисана в ръждив цвят) облицовъчна ламарина, ред след ред, след ред, след ред еднообразни прозорци – 6, 7, 9, не знам колко етажа, обобщени в стилизираната форма на пресечен конус и гордо закичени най-отгоре с националния флаг. Апотеоз на грозотата, изтипосан редом с колониалната помпозност и деликатната декоративност на другите две парламентарни сгради. Най-странният правителствен символ на планетата. Няма дебат по въпроса дали Кошерът е най-грозната сграда в Нова Зеландия. Спорно е само дали е най-грозната сграда в света. (Достойна конкуренция му прави например недостроеният бетонен фалос на някогашния партиен дом в центъра на Шумен.)