На юг от Брод стрийт

Пат Конрой На юг от Брод стрийт

Тази книга се посвещава на моята съпруга и колежка по писане Касандра Кинг, която помогна най-много за тази книга. За мен тя е най-прекрасното цвете, отгледано някога във ферма в Алабама.

Пролог Къщата край реката

Баща ми беше този, който нарече града Къщата край реката.

Говореше за Чарлстън, Южна Каролина, където беше роден — град, горделив като паун, толкова красив, че очите те заболяват от хубост само докато обикаляш тесните му улички. Чарлстън беше храмът на моя баща, неговото детско дървено конче, тихата му лудост и голямата любов на живота му. Именно той възпламени у мен страст, която не ме е напускала и никога няма да ме напусне. Аз също съм роден и отрасъл в Чарлстън. Двете реки в града — Ашли и Купър — са заливали и формирали всичките дни на живота ми в този пълен с легенди полуостров.

Нося у себе си порцелановата красота на Чарлстън като изящна, отваряща се на пантички раковина от нежно мекотело. Моята душа е с формата на полуострова — загоряла от слънцето и препълнена с водите на неговите реки. Приливите в града заливат ума ми всеки божи ден, подвластни на прищевките и ритмичната хармония на изгряващите от Атлантика пълнолуния. Успокоявам се, като видя редиците палми, изправили се на пост като стражи по брега на езерото Колониъл, или като чуя камбаните на „Свети Михаил“ да бият в съзвучие с песента на цикадите, изпълнили дърветата по Мийтинг стрийт. Дълбоко в себе си винаги съм знаел, че съм едно от онези непоправими същества, известни като чарлстънци. Самият аз с учудване осъзнавам, че животът ми в града е повече въпрос на призвание, отколкото на даденост; той е моята съдба и моят избор. За мен е голяма привилегия да си роден в един от най-красивите американски градове, не някакъв превзет, тузарски, лъскав и напудрен град, не град със звънчета на пръстите или с ярко лакирани нокти на краката, а неспокоен, изтерзан и недооценен град, който не търпи безвкусици и показност. Макар и Чарлстън да се слави с кринолини и смокинги, той много повече предпочита сдържаността пред суетата.

Като момче можех да уловя цяла кошница сини раци, връзка писия, дузина морски бибани или мрежа бели скариди в задния двор на собствената си къща. И го правех в град, толкова вълшебен, че може да хипнотизира и кобра; с архитектурни украси от надвиснали корнизи и толкова сложни ажурни плетеници по фасадите, че гостите му зяпват изумени за огромно задоволство на местните. В притулените му сенки човек открива филигранни метални изработки, по-фини от дантела, и спираловидни стълби, извисяващи се като грациозни яхти. В потайните му градини ухае на жасмин и камелия, както и на стотици други цветя, които приличат на извезани, на откраднати от Райската градина единствено от любов към разкоша и удоволствието да свиеш нещо от боговете. В кухните му печките бумтят възбудено, докато агнешкото кисне в марината от червен винен сос, докато се бърка винегретът за салата, а рачешкото месо се помазва не с миро, а с шери, яйчените кремове се пекат във фурната, а маслените бисквити изстиват върху кухненския плот.

Заради своята богоугодна, изискана пристрастеност към храната, градините и архитектурата Чарлстън се явява застъпник на всички онези принципи, които превръщат хубавия живот едновременно в гражданска добродетел и всеобща норма. Изумително, вдъхновяващо и формиращо място за всяко дете. Всичко, което ще ви опиша тук, ще бъде повлияно и предопределено от Чарлстън, понякога унищожено от Чарлстън. За малко и аз не бях унищожен, но за това съм си виновен аз, а не градът. Защото не всички реагират на красотата по един и същ начин. Макар че Чарлстън може много, той невинаги е в състояние да шлифова странностите в човешкото поведение. Всъщност градът проявява голяма толерантност към всякаква екзотичност и екстравагантност. У представителите на неговата аристокрация съществува изисканост, която идва от съзнанието, че Чарлстън има своето запазено място на небосклона, докато ние сме само временни посетители.

Баща ми преподаваше естествени науки и беше човек с неизброими таланти, който можеше да превърне една разходка по брега на остров Съливан в научна експедиция за собствено удоволствие, в която да изпробва собствените си методи. Можеше да вземе в ръка някоя морска звезда или да опише предсмъртната агония на стрида, ей там върху пясъчните плитчини на стотина метра от нас. Измайсторяваше коледни украшения за елхата, навити като гривни, от спираловидните черупки на мидите. В градината на мама често ми показваше къде точно калинката крие яйцата си под листата на босилека и аругулата. В мочурището Конгари веднъж попадна на неизвестен вид саламандър, който оттогава носи неговото име в чест на откривателя си. Никоя пеперуда не можеше да прелети пред очите ни, без той да я разпознае и назове. Нощем ни вземаше с брат ми Стив, качваше ни на лодка и насред пристанището на Чарлстън ни караше да учим наизуст съзвездията. Гледаше на звездите като на любовни песни, написани от самия Бог. Именно с такова благоговение ни показваше Голямото куче, Орион Ловеца, Сигнус Лебеда, Окованата Андромеда или Седналата Касиопея. Баща ми превръщаше небосклона във вълнуваща гатанка от звезди: „О, виж го Юпитер тази вечер. Ами червеният Марс. Погледни колко е ярка Венера на трона си.“ Беше първокласен астроном и направо виеше от удоволствие, когато в безлунни нощи звездите му намигаха като загадъчни, затрогващи графити от пристъпващи на палци проблясъци. По същия начин ръкопляскаше, изпаднал във възторг, когато в безоблачни нощи всяка звезда в небето се превръщаше в сребърен долар в джоба му.