За секунди навлякох сутана и стихара и застанах пред сияещия монсеньор, докато той се любуваше на образа си в огледалото. Откакто го знам, непрекъснато слушам как жените в църквата въздишат по него — „Ах, каква ненужна загуба„, — щом техният красив като кинозвезда свещеник се появи пред олтара във внушителната си премяна.
— Честит Блумсдей, монсеньор Макс — казах му аз.
— Недей да се подиграваш на майка си, младежо. „Одисей„ е нейната страст, Джеймс Джойс — голямата литературна любов на живота й.
— Въпреки това пак ми се струва страшно изчанчено.
— Човек трябва да прощава чуждите страсти.
— Щях да й простя, ако не ме беше кръстила Леополд Блум Кинг, а брат ми — Стивън Дедалус Кинг. Това е вече прекалено. Ти чел ли си „Одисей„?
— Разбира се, че не. Джойс е скандален антикатолик. Аз предпочитам Честъртън.
Обзе ме нов прилив на гордост, когато тръгнах пред монсеньора към главния олтар и зърнах родителите си на първия ред в църквата, и двамата свели молитвено глави. Баща ми вдигна поглед и щом ме видя, се усмихна, след което пресилено ми намигна с дясното око, така че мама да не забележи. Тя не понасяше никакви закачки в църквата. По време на литургия винаги беше зловещо сериозна — изражение, достойно за пред разпятието, сякаш всеки път, когато паднеше на колене в църквата, ставаше жив свидетел на смъртта на Исус.
Обърнат с лице към малобройното паство, предимно от старци, монсеньор Макс започна литургията в името на Отца и Сина, и Светия Дух. Думите на латински, които чух да произнася с театрален глас, се разляха над мен като бистър поток от моето детство, деликатна плетеница от спомени и слова.
— И ще се приближа до Божия жертвеник.
Докато вървях редом с него, се оставих да ме завладеят древните свещени ритуали на Църквата. Когато свещеникът поиска вода, дадох му. Когато трябваше да си измие ръцете за предстоящото тайнство, полях му ги. Когато поиска вино, подадох му го — в лъскав златен потир. В момента на освещаването, когато превърна виното в кръвта Христова и хляба в тялото Христово, раздрънчах звънците, които са звучали пред олтарите отпреди две хилядолетия. Когато отворих уста да приема безквасния хляб, стиснат между палеца и показалеца на свещеника, почувствах допира на Бог върху езика ми, Неговия вкус върху небцето, Неговата кръв се смеси с моята. Бях се върнал при Него, след като в огромното си огорчение бях дал обет да го напусна, след като Той открадна брат ми от моята спалня и го уби в моята вана.
Да, върнах се при Него и това е част от моята история.
После отидохме за късна закуска в ресторанта на Клио един наш летен ритуал, така вплетен в ритъма на семейството ни, както беше и ежедневната служба. Клио беше гъркиня, говореше бързо като картечница, а с касовия апарат работеше, сякаш зареждаше автомати М-16 за нетърпеливи снайперисти. Непрекъснато бълваше богохулства, но видеше ли нашите да влизат за закуска, се превръщаше в същинско ангелче. И майка ми, и баща ми й бяха преподавали и тя, подобно на всички други гимназисти, които не продължават в колеж, все още изпитваше уважение към последните учители в живота си. Дори младите келнерки се размърдаха неспокойно при вида на моите родители, а Клио побърза да махне с ръка към кухнята и да даде знак на персонала, че трябва веднага да сложат на масата горещо кафе, портокалов сок и вода с лед. Тъй като в момента тренирах за състезателния сезон, си поръчах две яйца, овесени ядки със сос от червеноперка и три резена бекон. Баща ми предпочете домашна шунка, препечени филии и зеленчуци на скара. Въпреки че за мама това беше най-тържествено честваният ден в годината, тя спази строгата си дисциплина, която й беше станала навик във всичко: поръча си половин грейпфрут и купичка овесени ядки. Тя признаваше нуждата от храна, но не одобряваше здравия апетит.