След това научих, че не се беше прибирал още отпреди „Хюго„ да удари града. Беше се къпал, бръснал и хранил в кабинета си.
Извадих бутилка уиски, налях му петдесет грама и му подадох чашата. Той я погледна с благодарност, както заклет пияница приема първата си сутрешна глътка. Гаврътна питието наведнъж с нескрито удоволствие и поиска още. Налях му и той пак го гаврътна. После ме изгледа с вглъбеност, която винаги ми е приличала на неутолима жажда.
— Изпратих ченге в къщата на Найлс, при това жена. Най-младата, за да не се усети, че я пращам за зелен хайвер.
— От бараката ли миришеше?
— Да — каза Айк. — Вътре имаше мъж.
— Това е невъзможно. Как би могъл да влезе? Тя беше заключена.
— Кога я заключихте? — попита Айк.
— Не съм сигурен… Найлс излезе, преди бурята да удари. Според мен някъде към шест часа. Ние с Моли бяхме отишли да погледаме океана.
— Идиоти!
— Той се страхуваше от крадци — казах. — Откъде да знае, че някой се е скрил вътре… защо не е почукал в къщата? Божичко, само това му трябва сега на Найлс.
— Можеш ли да излезеш за малко с мен? — попита ме Айк и се изправи на крака.
— Изчакай да си довърша последното изречение. — Напечатах го бързо и тръгнах след него.
Качихме се в колата и поехме бавно по Кинг стрийт. Айк взе да ме разпитва за родителите си и децата, държеше се някак отнесено и мрачно. Паркира полицейската кола пред сградата с апартаменти „Сарджънт Джаспър„. Имаше и други полицейски коли и Айк поздрави дежурния, докато вървяхме към асансьорите. Бяхме за последния етаж, но Айк все още не ми беше казал и дума за целта на това посещение. Когато вратите на асансьора се отвориха, тръгнахме към апартамента, в който работеха криминалисти.
— Не пипай нищо — каза ми Айк — и не задавай никакви въпроси. Само си отваряй очите, после ще ми кажеш какво мислиш.
Ахнах, като попаднах в странния декор: стаята беше истинско светилище в чест на Шеба Поу и нейната професионална кариера. Цяла стена беше покрита с рекламни фотоси, направени през различни етапи от живота й. Освен това се виждаха пепелници с лика на Шеба Поу и кибритени кутийки, и калъфки за възглавници, и кувертюра. Абажури е нейните роли в различни филми. Никога не съм предполагал, че филмовият живот на моята приятелка е бил обект на такъв култ. В банята открих калъпи сапун със снимката й, шампоан с лицето на Шеба, както и вода за уста и цяла серия кремове за ръце. Обстановката беше маниашка и странно зловеща.
Айк ми подаде евтин албум със снимки на Шеба, очевидно правени с телеобектив — как слиза от коли и лимузини, как крачи по улицата, как влиза или излиза от хотели, ръка за ръка с гаджета или приятели, повечето от които бяха световноизвестни актьори. После ми подаде още един албум.
— Сега се дръж! — каза ми.
Той съдържаше полицейските снимки на Шеба след жестокото й убийство, подредени с изключителна прецизност. Еванджелайн Поу с ужасяващо празен поглед, изправена в леглото си, държи окървавен нож. Потреперих от ужас. Като стигнах до последната и най-страховита снимка, изстинах: лицето със зловещата усмивка и една-единствена сълза, изрисувано с безупречна точност. Усетих миризмата на лак за нокти.
Айк ме хвана за лакътя и ме заведе до прозореца, от който се разкриваше прекрасна гледка към река Ашли. Видях собствената си къща, както и тази на Шеба, гимназията „Пенинсула„ и полицейския участък, както и „Цитаделата„. Дори зърнах покрива на къщата на Айк и Бети. Като осъзнах стратегическата важност на гледката, чух как Айк издаде някакъв звук, който възприех като покана да го последвам и да се махнем от местопрестъплението.
Без да каже дума, той пое към дома си. Бързо се качи на втория етаж, за да си вземе душ. Надникнах в хладилника и извадих две бири. Бях се настанил в кабинета му, когато той се появи със същата хавлия, която носеше като курсант, и със сини джапанки. Отпусна се в шезлонга и си отвори бирата. Изпи я жадно и заспа. Когато се събуди, ме попита какво правя в къщата му и пак заспа — този път за цял час. Беше се стъмнило, когато се събуди. Тъкмо приготвях бекон с яйца и натрошено сирене, както и английски кифлички с фъстъчено масло и смачкан на пюре банан. Започнахме да се храним в пълно мълчание като прегладнели бежанци.
— Дай да се напием — предложи Айк и се запъти към бара. — Ще останеш да спиш в стаята на малкия Айк.
— Звучи ми като предварително изготвен план.
— Кажи ми сега какво мислиш — каза той и аз започнах с най-очевидното.
— Как го откри?
— Това е човекът, който се беше удавил в бараката за инструменти — каза Айк. — В джоба му намерихме ключ. Ключът беше на верижка, върху която пишеше „Апартаменти „Сарджънт Джаспър„.