— Минах покрай онова училище, от което си бил изключен — подхвърли Тревър.
— „Бишоп Айрланд„ ли?
Той кимна.
— Има католически вид. Дори мирише католически.
— Ами то си е католическо училище. Така трябва да изглежда и да мирише.
— Значи още вярваш в тези католически измишльотини?
— Да, още вярвам в тези католически измишльотини — отвърнах му.
— И си въобразяваш, че ще отидеш в рая, така ли? Или нещо от тоя род? Нали всички за това се натискате.
— Да, нещо от тоя род — отговорих.
— Клетата Жаба с промития си мозък. — След дълга пауза той изпусна дълбока въздишка. — Виж, Жаба, трябва да ти кажа нещо. Знам, че трябва, макар че все отлагам.
— Давай.
— Не мога — каза той тихо. — То е нещо ужасно.
— Ужасно ли? — повторих. — Това е силна дума.
— Ужасно е меко казано.
— Казвай — подканих го аз.
Той си наля още пиене, после заразказва как преди няколко дни започнал да рови из нещата си, включително в онзи огромен куфар и кашоните, които Анна Коул му беше изпратила от Сан Франциско. Така стигнал до гей порнографията, която му бях изпратил преди години. Бях решил, че някой от наемателите на баща ми я е оставил. Тъй като разполагал с много свободно време, разгледал нещата по-внимателно.
— Винаги съм обичал гей порното — заяви мечтателно той. — Особено старите ленти. Макар че качеството е под всякаква критика. Филмите са издраскани и зърнести. Повечето снимани при домашни условия. Разбираемо е. Онези хора са били пионери, и то в опасни времена.
— Радвам се, че са ти доставили удоволствие — прекъснах го сухо. — Защо ми разказваш всичко това?
Тревър си пое дъх.
— Зарових се по-дълбоко и стигнах до стара черна кутия за инструменти. В Сан Франциско, след като не успях да я отворя, я зарязах. Но сега, докато тършувах из земните си блага — той спря и отпи от питието си, — любопитството ми надделя и за да изкъртя ключалката, стрелях в нея с твоя пистолет. Между другото за какво ти е притрябвал тоя пистолет? Аз съм против всякакви оръжия.
— Купих го заради твоя откачен баща — припомних му.
— О, онова старо плашило! — въздъхна Тревър. — Стрелях в ключалката и попаднах на малка частна колекция. Снимана в домашни условия. Целият изгарях от нетърпение и така стигнах до откритието. Боя се, че е наистина ужасно.
— И какво откри?
— Първо да си долеем чашите — предложи той. — Ще ти е нужно, след като видиш филма. Толкова е страшно — самият аз с мъка го изгледах докрай, но трябваше да го направя, за да съм сигурен, преди да ти го покажа. Трябваше да съм сигурен, че не бъркам лицето. Цяла седмица се чудих дали да не го унищожа. Дори се помолих на Бог да ми помогне — на онзи, в когото не вярвам.
— И какво ти каза Бог?
— Ами както винаги си беше глътнал езика, затова в крайна сметка реших, че е нещо, което трябва да знаеш.
— Пускай го.
В три часа сутринта се промъкнах край медицинските сестри и нощните пазачи и влязох в притихналата стая на монсеньор Макс, преметнал през рамо старата си раница от „Цитаделата„. Под мъждивата светлина на нощта извадих стар прожекционен апарат и го пуснах. Зажужа като буркан пълен с оси, след което се появиха и първите кадри — трепкащи, блещукащи образи на фона на бялата стена. Обективът е фокусиран върху легло в празна, непозната стая. Камерата е като втренчено, немигащо око; Тревър ми беше обяснил, че при тези филми тя обикновено е подпряна до леглото, за да улови действието. Появява се свещеник, стиснал за гърлото голо, гърчещо се момче. Момчето е красиво и русо; свещеникът също е красив, мъжествен и силен. Момчето се опитва да извика, но той му запушва устата с ръка. Момчето се дърпа, съпротивява се, но свещеникът лесно го надвива и го изнасилва; изнасилва го грубо и брутално, сякаш изнасилването може да бъде друго.
Свещеникът е младият и силен Макс Садлър, а момчето — моят брат Стив. Стивън Дедалус Кинг, братът, който открих в окървавената вана, а после се сринах и започнах безкрайни странствалия из психиатрични болници, живот в мъглявините на торазина, докато се мъчех да открия момчето, което бях, преди да извадя тялото от ваната. Изведнъж си спомних как в един момент ми беше хрумнала ужасната мисъл, че по някакъв начин баща ми има нещо общо със смъртта на Стив, тъй като бях чул брат ми да вика насън: „Не! Недей! Моля те!„ Тогава си бях помислил, че е крещял от страх от нашия баща, а не от животното, което сега умираше в болничното легло до мен.
Кадрите преминаха в издраскани квадрати и тогава видях, че отецът е буден и е изгледал всичко заедно с мен.