В отчаянието си реших да се върна към кабинета на онази психиатърка, която успя да ме извади от комата на опропастеното ми детство. Доктор Кридъл наближаваше седемдесет, но продължаваше да работи. След сеанс, продължил три часа, тя най-внимателно и тактично ме осведоми, че в цялата си практика не е срещала пациент с толкова силно изявена склонност към самоубийство. Самият аз се изненадах, като й отговорих: — Нямам търпение да умра.
Тя прие думите ми буквално и се разпореди да ме приемат в психиатричното отделение на Университетската болница на Южна Каролина. С удоволствие забелязах, че болницата е на същата улица, на която се намираше и погребалното бюро на Дж. Хенри Стюър. Реших, че е щастливо съвпадение, и започнах да пропадам още по-надълбоко — в един непознат континент, където всички джунгли са непроходими, всички планини са Алпи, а в реките бушуват странни течения от желания и пагубни интриги.
И ето че всички кралски коне и всички кралски психиатри се впрегнаха да ме върнат в правия път на предишния ми живот с помощ, която се яви от неподозирани източници. В дълбокото си вцепенение на съня под наркоза тялото ми се издигаше в свят, който наистина ми помагаше да излекувам нестихващата болка. Баща ми, Джаспър Кинг, се гмурна в хлорираната вода откъм дълбокия край на басейна, за да ме издърпа на сухо, и взе да ме удря по гърба, докато се разкашлях и повърнах водата, а брат ми Стив не спря да крещи, че трябва да дишам. Излязох на повърхността, поех дълбоко въздух и се родих за съвсем нов живот. Ето ме, баща ми е до мен и двамата приготвяме сладки за семейството, което току-що се е нанесло в къщата срещу нас. Баща ми чете някаква рецепта от станалите на парцал „Чарлстънски рецепти“. Печем сусамени сладки и бисквити с парченца шоколад и тръгваме да черпим всички на нашата улица. Между всеки две къщи баща ми спира и ме учи да танцувам.
Вратата на една от къщите се отваря и красива монахиня се присъединява към нас. Отначало не разбирам, че това е майка ми, но после тя започва да танцува с баща ми, а усмивката му грейва като слънце над света. В продължение на няколко нощи той непрекъснато идваше в съня ми. Ето ни, ловим риба в пристанището на Чарлстън или търсим саламандри и пеперуди в мочурището Конгари. Той се връща към мен и ме учи как се живее, прави го с топлия талант на любовта, с изкуството да обичаш сина си. И отново си давам сметка какъв късметлия съм, че имам такъв баща. От него научих всичко, което трябва да се знае за нежността на родителите. Именно той ми разкри какво нося у себе си.
Времето се превърна в непозната територия и сигурно затова не си спомням нощта, когато Стив неочаквано се яви в тези мои драматични, многоцветни сънища. Ето ни, подхвърляме си топка, тичаме из квартала, въобразяваме си, че сме футболни звезди. Играем, препускаме из онези царствени улици на Чарлстън с къщи, сякаш изваяни от небесни дъги и дантели. Спомням си какво великолепно усещане е да имаш брат, който те обича и закриля, и харесва всичко у теб. Когато се събуждам от дългия кошмар, разбирам, че този спомен ми е бил нужен.
Друга нощ ме навести сянка, която дълго не можах да позная. Мятам се в съня си, но сянката ми заповяда да престана и аз долавям гласа на Харингтън Канън, който е седнал зад английското си писалище. Недоволства, че магазинът сега е мой и че всяка вечер разполагам задника си в неговата къща на Трад стрийт. Пита ме защо, за бога, не каня гости в нея, защо не се фукам с фините порцеланови сервизи и сребърни прибори, които ми е оставил. „Трябва да цениш красотата, само така ще й помогнеш да оцелее — казва ми той. — Важи не само за одушевените, но и за неодушевените предмети, въпреки че лично аз предпочитам последните.“
Господин Канън е доста бъбрив, но се вижда, че е изтощен. Непрекъснато се оплаква от младите хора и тяхната ужасяваща липса на възпитание и обноски. Казва ми, че всички до един сме тъпи и разхайтени и че с удоволствие е приел смъртта като освобождение от един свят, който повече не бил в състояние да понася.
Смея се. Отдавна не съм чувал смеха си.
Започнах да очаквам с нетърпение вечерния ритуал. Сестрата пристигаше с чашка хапчета, а аз затварях очи и си представях как златистите рисунки по тавана се разпадат на безброй неочаквани форми. Сънят ми се превърна в палат на удоволствията, в карнавал с тигри, които прескачат огнени обръчи, слонове, които вървят в индийска нишка, и фойерверки, които избухват в небето. Открих, че сънищата помагат да се събудиш. Преди не го знаех.