Още в началото усетих лечебната сила на тежкия физически труд, освен това се ласкаех от похвалите на господин Хавърфорд и на моите клиенти, които обитаваха този привилегирован квартал. Моят предшественик беше богато момче и живееше в една от къщите, които обслужвах. Ранното ставане се бе оказало непосилно за него, а работата му пречеше на бурния нощен живот. Беше напуснал сам. Не го бяха уволнили, защото историята на стария му род стигаше чак до корените на основаната тук колония. Когато управата на „Нюз енд Куриър„ реши да поеме риска да ме назначи, това беше нещо като одобрително кимване и жест към родителите ми и тяхното достойно място в града като учители, както и опит да измъкне цялото семейство от ръба на пропастта, отворила се след смъртта на брат ми. Смъртта на Стив беше засегнала целия град по някакъв дълбок рудиментарен начин. Дадоха ми работата не заради мен, а заради онова, което беше Стив.
А какво момче само беше Стив, помислих си, докато завивах вдясно по „Саут Батъри„, понесъл сладкия мирис на вестниците, които хвърлях пред стъпалата на — според мен — най-красивата редица къщи в целия град. Един ден Стив щеше да живее в подобна къща, след като се ожени за най-хубавата и блестяща дебютантка в Чарлстън. Но преди това щеше да завърши Харвард. Щеше да се върне в Южна Каролина, за да довърши следването си в Юридическия факултет. В представите ми Стив винаги ще си остане година и половина по-голям от мен независимо от възрастта ми — роден лидер, познат на всички с остроумието и очарованието си. Много хора очакваха да го видят като най-големия спортист на Чарлстън. Лете косата му придобиваше нов оттенък — жълтеникавокафявото на сиамските котки. Очите му бяха светлосини, студени и почти безплътни, особено когато преценяваше с поглед непознат човек или нова ситуация. Цял Чарлстън беше на мнение, че той е последното момче на света, което би взело бръснача, за да си пререже вените и да напълни ваната със собствената си кръв. Беше толкова ослепителен и като външност, и като личност, че градът не можа да преглътне агресивното самопрезрение, за което говореше смъртта му. От друга страна, аз бях меланхолично и плахо дете, женствено, мекушаво създание, което вирееше под сянката на своя жизнен, преуспяващ брат, който успя да извърши това зловещо престъпление спрямо себе си и спрямо представата, която градът имаше за себе си.
Отпред зърнах госпожица Офелия Симс, която поливаше сандъчетата пред къщата си. Спрях колелото и й подадох вестника.
— Харесва ли ви обслужването, госпожице Симс?
— Бих казала, че е съвършено, Лео — отвърна ми тя. — Как сме днес?
— Днес сме добре. — Винаги се вълнувах, когато госпожица Симс се обръщаше към мен с учтивото множествено число. — А как са цветята днес?
— Малко бодливи — винаги отговаряше тя при нашите редки срещи сред флокса и калоферчетата.
За мен Офелия Симс беше върхът, а знаех, че тази година беше отпразнувала петдесетия си рожден ден. Надявах се един ден да се оженя за момиче на около двайсет, което да притежава поне половината от нейната прелест. Но това беше само едно нереално бленувано бъдеще, за което ми се напомняше всеки път, когато се погледнех в огледалото. Въпреки че не бях точно грозен, нямаше да се изненадам, ако чуех някой да ме описва точно така. Смятах, че причината се крие в очилата с рогови рамки, които мама ми беше избрала, но бях толкова късоглед, че стъклата ми по необходимост изглеждаха като прозорци на пътнически влак. Очите ми малко приличаха на рибешки и стъклата допълнително подсилваха това впечатление, което, разбира се, беше повод за много подмятания от страна на по-големите момчета, но само когато Стив не беше наоколо. Той се държеше дори прекалено закрилнически към по-малкото си братче, бдеше над мен и кръжеше край училищното игрище като ястреб. Не позволяваше никой да тормози по-малкия му брат. Неговото очевидно превъзходство ми причиняваше известни неприятности, дори неприязън, но яростната му защита и непоколебимата му любов ме караха да се чувствам много специален. Брат ми беше толкова красив, че усещах разочарованието на мама всеки път, когато погледнеше към мен.