С много малки изключения, типичните красавици никога не са ме вълнували сериозно. Понякога, докато вървях по улицата с някой приятел, той ме смушкваше с лакът и казваше: „Гледай! Каква готина мадама!“ Но колкото и да е странно, не мога да си спомня нито една такава „мадама“. Никак не ме впечатляваха известните красавици — актриси или фотомодели. Не знам защо така се получаваше, но какво да се прави, фактът си е факт. Границата между реалността и света на мечтите винаги ми се е струвала размита и дори в юношеството ми, когато страстите кипят, едно миловидно лице не бе достатъчно, за да хлътна истински.
Винаги ме е привличала непосредствената външна красота, която може да се изрази с няколко физически параметри, а нещо друго, нещо дълбоко и абсолютно. Както някои хора тайничко се радва на дъждовните бури, земетресенията или слънчевите затъмнения, така и аз си падах по това загадъчно, необяснимо нещо, с което ме привличаше противоположният пол. Можем да го наречем магнетизъм, тайнствена сила, която примамва и омайва хората против волята им.
Най-близкото сравнение, което ми хрумва, е с аромата на парфюмите. Дори специалистите, хората, които създават нови, особени аромати, вероятно не са в състояние да обяснят на какво се дължи силата им на въздействие. Във всеки случай, научният анализ едва ли ще доведе до задоволително обяснение. Все пак е факт, че определено съчетание от аромати може да заплени противоположния пол, както миризмата на разгонено животно привлича друго при чифтосване. Един аромат може да омае петдесет от сто човека. Друг ще очарова останалите петдесет. Но има и особени аромати, които ще се сторят вълнуващи до полуда само на един или двама от сто души. Аз имам усет тъкмо за тях, способност да ги долавям отдалече. Когато открия човек, който излъчва такава аура, веднага ми се приисква да отида при него и да му кажа: „Хей, аз те познавам. Никой друг, освен мен не те познава“.
Още щом я видях, си помислих колко ми се иска да спя с нея. Не, просто трябваше да го направя. Инстинктивно разбрах, че и тя си мисли същото. Зърнех ли я, по тялото ми пробягваха сладостни тръпки. Обземаше ме толкова силна възбуда, че ерекцията ми пречеше да вървя. За пръв път изпитвах въздействието на този магнетизъм (нещо подобно предизвикваше у мен Шимамото, но тогава бях още твърде млад и зелен, за да го разпозная или да му дам име). Когато срещнах това момиче, бях на седемнайсет години, в последния клас на гимназията. Тя беше на двайсет, второкурсничка в университета. И освен това се оказа братовчедка на Идзуми. Имаше приятел, но това не променяше нищо. Можеше да бъде на четирийсет и две, да има три деца и две опашки на задника. Това не би ме спряло — толкова силен беше магнетизмът й. Не можех да я оставя да си отиде просто така. Ако я бях изпуснал, цял живот щях да съжалявам.
С една дума, жената, с която изгубих девствеността си, се оказа братовчедка на моята приятелка. Има различни братовчедки, но тези двете бяха много близки, почти неразделни. Дружаха от детството си, често си ходеха на гости. Братовчедката на Идзуми учеше в Киото и живееше на квартира близо до Западната порта на стария Императорски дворец. Веднъж двамата с Идзуми посетихме Киото, обадихме й се по телефона и я поканихме на обяд. Бяха минали две седмици от малкия фарс с леля ми.
Когато Идзуми ни остави за няколко минути, помолих братовчедка й да ми даде телефонния си номер, като казах, че искам да я поразпитам за университета, в който учеше. След два дена й се обадих и предложих да се видим идната неделя. След кратка пауза тя се съгласи. Нещо в гласа й ми подсказа, че и тя желае да спи с мен. В неделята заминах сам за Киото. Срещнахме се и след два часа се озовахме в леглото.
През следващите два месеца правехме такъв страстен секс, че мозъците ни насмалко щяха да се размекнат. Никакво кино, никакви разходки, никакви разговори за книги, музика, живота, войната, революцията. Нищо друго, освен секс. Вероятно все пак сме си говорили за нещо, но изобщо не помня за какво. В паметта ми са се запечатали единствено материални образи — будилникът до възглавницата й, пердетата на прозорците, черният телефон върху масата, снимките от календара, дрехите й, разпилени по пода… И мирисът на кожата й, гласът й. Аз не задавах въпроси, тя също. Впрочем само веднъж, докато лежахме в леглото, я попитах ни в клин, ни в ръкав:
— Ти да не би случайно да си една на майка и баща?
— Да — отвърна тя озадачена. — Как разбра?
— По интуиция.
Тя ме погледна.