Баща й беше шеф на средно голяма строителна компания. Беше интересна личност — нямаше почти никакво образование, но беше много предприемчив човек и при това си имаше собствена житейска философия. Намирах го за малко суров, но много проницателен. Никога не съм срещал втори като него. Обикаляше из Токио в мерцедес с личен шофьор, но никога не се държеше надменно. Когато го посетих, за да поискам ръката на дъщеря му, той просто рече: „Вече не сте деца. Като се харесвате, женете се“. И толкова. Кой бях аз? Един нищо и никакъв служител в нищо и никаква фирмичка, но този факт като че не го вълнуваше особено.
Юкико имаше по-голям брат и по-малка сестра. Брат й бе заместник-шеф в строителната компания на баща й и след време щеше да поеме семейния бизнес. Той не беше лошо момче, но не излизаше от сянката на баща си. От трите деца най-отракана бе по-малката сестра — студентка. Тя определено имаше талант да командва и по-добре от брат си би могла да ръководи фирмата.
Около половин година след сватбата бащата на Юкико ме повика при себе си и ме попита дали не смятам да напусна работата си. Беше разбрал от жена ми, че ми е дотегнало да вися в издателството над учебниците.
— Не е проблем да напусна — отвърнах. — Но после какво ще работя.
— Защо не постъпиш в нашата фирма? Работата не е лека, но заплащането си го бива.
— Редактирането на учебници не ми е по сърце, но и строителството като че ли не е за мен — признах си аз. — Много благодаря за предложението, но ако се заема с нещо, за което не съм подходящ, от това няма да излезе нищо добро.
— Може би си прав. Човек не бива да се насилва с работа, която не го влече — отбеляза той. Изглежда, не очакваше друг отговор. После двамата си пийнахме. Синът му почти не близваше алкохол, затова с тъста ми понякога пиехме заедно. — Впрочем моята компания строи една сграда в Аояма. Ще бъде завършена идния месец. Мястото е хубаво и обектът никак не е лош. Малко е забутан, но този район едва сега започва да се разраства. Знаеш ли какво си мисля: защо не отвориш нещо там? Наемът и другите разходи ще трябва да се плащат по пазарни цени, защото това се води собственост на компанията, но ако проявиш интерес към работата, мога да ти дам назаем колкото е необходимо.
Помолих го за малко време, за да си помисля. Предложението му бе интригуващо.
Ето как отворих първокласен бар с джазова музика в сутерена на тази нова сграда в Аояма. Като студент работех в такъв бар и общо взето имах някаква представа от тоя бизнес — знаех какви напитки и храни се сервират, какви клиенти посещават подобен род заведения, какви трябва да бъдат музиката и интериорът. С вътрешното оформление се зае тъстът ми — нае най-добрите специалисти по дизайн и интериор и те си свършиха много добре работа, при това на умерена цена. Получи се направо чудесно.
Бизнесът потръгна повече от добре и след две години отворих още едно заведение. То също беше в Аояма, но беше по-голямо, а музиката се изпълняваше на живо от джаз трио. Всичко това ми костваше много време, пари и усилия, но в крайна сметка създадох забележителен клуб, който бързо стана популярен. Можех най-сетне да си поема дъх. Бях се възползвал от предоставената ми възможност и вече имах работа, която ме удовлетворяваше. Тогава се роди първото ни дете, момиченце. В началото често сам заставах зад бара, смесвах коктейли, но когато отворих другия бар, вече бях твърде зает с бизнеса. Трябваше да следя дали всичко върви гладко — да се договарям с доставчиците, да наемам работници, да водя документацията. Хрумнеше ли ми някаква идея, веднага я реализирах. Дори менюто съставих сам. За мое учудване тази работа ми се удаваше и ми харесваше. Допада ми това да започна от нулата, да създам нещо и постепенно да го усъвършенствам с ума и ръцете си. Това беше моят бар, собственият ми малък свят. Нима можех да се надявам, че ще намеря такова щастие, седейки над учебниците в издателството?
По цял ден се занимавах с належащите работи, а вечерта прекарвах в баровете си — проверявах качеството на коктейлите, добре ли се чувстват посетителите, как персоналът се справя със задълженията си, или просто слушах музика. Всеки месец връщах на тъста ми част от дълга и въпреки това ни оставаше доста прилична сума. Купихме четиристаен апартамент в Аояма и БМВ 320. Роди ни се още едно дете, пак момиче. Неусетно бях станал баща на две дъщери.