— Разкажи все пак, колкото и да е малко.
— Ами. — Той се поколеба. — Знаеш, че понякога човек не разбира дали нещо се е случило или не. Много странно чувство. Струва ти се, че сънуваш, а всичко е толкова истинско. Трудно е за обяснение.
— Но ти наистина си я видял, нали?
— Да, видях я — отвърна той.
— Тогава разказвай.
Той кимна с отчаяна физиономия и отпи от чашата си, която барманът бе поставил пред него.
— В Тойохаши живее по-малката ми сестра. Бяха ме изпратили в командировка в Нагоя. Тъй като беше петък, реших да я посетя и да пренощувам в дома й. Там срещнах Идзуми, в асансьора на сградата, в която живее сестра ми. „Тази жена е образ и подобие на Идзуми Охара“, помислих си. Но после си рекох: „Не, не може да бъде. Изключено е да е тук, в Тойохаши, в асансьора на дома на сестра ми. Не, и в лицето изглежда съвсем различна отпреди“. Не разбирам как ми хрумна, че това е тя. Вероятно някакво интуитивно усещане.
— Но все пак е била Идзуми, нали?
Той кимна.
— Оказа се, че със сестра ми живеят на един и същ етаж. Заедно излязохме от асансьора и тръгнахме по коридора в една посока. От апартамента, в който влезе тя, до този на сестра ми се минаваше покрай още две врати. Обзе ме любопитство и погледнах какво пише на табелката на вратата й. Пишеше „Охара“.
— Тя разбра ли кой си?
Той поклати глава.
— С нея бяхме съученици, но почти не сме общували. И освен това оттогава съм напълнял с повече от двайсет килограма. Вероятно не ме позна.
— Но дали наистина е била Идзуми? „Охара“ е често срещана фамилия. Може онази жена просто да е приличала на Идзуми.
— И аз си помислих същото и попитах сестра ми що за човек е тази Охара. Тя ми показа списък с имената на живущите. Нали знаеш, че правят такива списъци, когато обитателите трябва да си поделят разходите за ремонти по сградата и прочее. Имената на всички бяха в него. А също и нейното — Идзуми Охара, при това „Идзуми“ бе изписано не с йероглифи, а с катакана7. Такива съчетания не са често срещани, нали?
— Тоест тя не се е омъжила.
— Сестра ми не знае нищо за това — каза той. — Разбрах, че съседите я смятат за мистериозна особа. Никой не бил разговарял с нея. Казват, че като я срещнеш в коридора и я поздравиш, тя не отвръща на поздрава. Позвъниш ли на вратата й, не отваря, макар че си е вкъщи. Съседите й, разбира се, нямат особено добро мнение за нея.
— Значи не е тя — засмях се аз и поклатих глава. — Идзуми не е такава. Тя е приветлива, винаги усмихната.
— Добре. Може би си прав. Просто съвпадение на имената. Нека сменим темата.
— А тази Идзуми Охара сама ли живее?
— Като че ли да. Никой не е виждал в дома й да влизат мъже. Никой не знае с какви средства живее. Пълна мистерия.
— А ти какво мислиш?
— За кое?
— За нея. За тази Идзуми Охара, която може да е нейна съименница, а може и да не е. Какво си помисли, когато я видя в асансьора? Добре ли изглежда?
Той помисли и рече:
— Изглежда нормално.
— Какво значи нормално?
Моят съученик повъртя в ръцете си чашата с уиски, нарушавайки спокойствието на кубчетата лед.
— Е, поостаряла е малко, разбира се. На трийсет и шест е все пак. Като нас. Метаболизмът се забавя, качват се килограми. Не можеш вечно да бъдеш ученик в гимназията.
— Естествено — отвърнах аз.
— Хайде да поговорим за друго, а? Не е била тя. Припознал съм се и толкова.
Въздъхнах, поставих ръце на плота и го погледнах в очите.
— Виж, искам да знам. Нужно ми е. С Идзуми се разделихме малко преди да завършим гимназията. Никак не беше хубаво. Постъпих нечестно, обидих я… Оттогава не съм чувал нищо за нея. Нямах представа къде е, с какво се занимава. Затова искам да ми кажеш самата истина. Това Идзуми ли беше, или не?
Той кимна.
— Е, щом като е така… Да. Тя беше, несъмнено. Все пак съжалявам, че трябва да ти го кажа.
— Как е тя? Но честно…
— Искам да разбереш нещо — поде той след кратка пауза. — Ние бяхме в един и същи клас и аз през цялото време си мислех, че тя е много привлекателно момиче. Добра по характер, с приятна външност… Не беше красавица, но бе много очарователна. Прав ли съм?
Кимнах.
— Искаш да ти кажа истината, така ли?
— Хайде, говори.
— Боя се, че това, което ще чуеш, няма да ти хареса.
— Не бери грижа. Просто ми кажи истината.