— Ами, честно казано, няма да е истинска фирма. Ще съществува само като име.
— Тоест фиктивна фирма, фирма фантом.
— Може и така да се каже.
— А каква е идеята? Да се избегне плащането на данъци ли?
— Хмм… не съвсем — засмя се той.
— Може би укриване на доходи? — осмелих се да попитам.
— Да, нещо такова. Знам, че не е редно, но в нашия бизнес не може иначе.
— Ами ако възникне някакъв проблем?
— Няма нищо незаконно в регистрирането на фирма.
— Какъв ще е предметът й на дейност?
Той извади пакет цигари от джоба си, запали една с клечка кибрит и издиша кълбо дим над себе си.
— Няма да има никакви проблеми. А дори и да има, какво от това? На всички ще е ясно като две и две четири, че просто си ми разрешил да използвам името ти. Тъстът ти те е помолил и ти не си могъл да откажеш. Никой няма да ти търси отговорност.
Помислих малко и зададох още един въпрос:
— Къде ще отиват тези сенчести пари?
— По-добре да не знаеш.
— Бих искал да знам малко повече за така наречените пазарни отношения — казах аз. — В джоба на някой политик ли?
— Отчасти.
— В нечий чиновнически джоб?
Тъстът ми смачка цигарата в пепелника.
— На това му се вика подкуп. За него могат и в затвора да ме пратят.
— Но нали във вашия бизнес всички правят така? Кой повече, кой по-малко. Нали?
— Сигурно — отвърна той и на лицето му се изписа тъга. — Но не чак дотам, че да бъдат пратени зад решетките.
— А якудза? Те са доста ефективни при закупуване на земя, нали?
— Не. Никога не съм имал вземане-даване с криминални елементи. Нямам намерение да купувам земя, нито да завладявам пазара. Доходно е, но не е по моята част. Аз съм просто строител.
Въздъхнах дълбоко.
— Знаех си, че предложението ми няма да ти хареса — рече той.
— Какво значение има дали ми харесва или не, щом като и без това е ясно, че накрая ще дам съгласието си. Не е ли така?
— Да, така е — усмихна се уморено той.
Аз отново въздъхнах.
— Знаеш ли, татко, право да ти кажа, тази работа не ми харесва. И не защото е незаконна. Просто аз съм съвсем обикновен човек, който живее съвсем обикновен живот. Не искам да се забърквам в тъмни афери.
— Да, това ми е напълно ясно — рече той. — Остави всичко на мен. Няма да допусна да се обърка животът ти. Та нали иначе Юкико и децата също ще пострадат. Няма да го допусна. Знаеш колко много означават те за мен!
Кимнах. Как можех да отхвърля молбата му? Тежко ми стана при тази мисъл. Лека-полека затъвах в блатото. Това беше само началото, първата стъпка. Ако сега дадях съгласието си, по-късно щеше да ми поиска нещо друго.
Продължихме обяда си. Аз пих чай, а тъстът ми наблягаше на сакето.
— На колко години си? — неочаквано ме попита той.
— На трийсет и седем.
Той ме погледна втренчено.
— Най-хубавата възраст за мъжа. Силите са в разцвет, успехите в работата се множат, увереността в себе си е голяма. Затова и жените ти се лепят.
— Не бих казал — засмях се и го погледнах в очите. За миг ми се стори, че знае за мен и Шимамото и затова ме е довел тук. Но ако се съдеше по тона му, като че не ме подозираше, а просто се опитваше да поддържа разговора.
— На твоите години много обичах да ходя по жени. Затова не очаквай от мен да говоря като застъпник на съпружеската вярност. Сигурно е малко странно да казвам това на мъжа на дъщеря ми, но смятам, че няма нищо лошо в забежките, стига да са в разумни граници. Действа освежаващо. Семейният живот се подобрява, по-лесно ти е да се съсредоточиш върху работата си. Така че, ако спиш с други жени, не се притеснявай, няма да чуеш лоша дума от мен. Но бъди внимателен. Сбъркаш ли веднъж, целият ти живот отива по дяволите. Много примери мога да ти дам.
Кимнах и внезапно си спомних, че Юкико ми беше разказала за своя брат, който не се разбирал с жена си. Той бе с една година по-млад от мен. Намерил си любовница и почти не се прибирал вкъщи. Помислих си, че тъстът ми явно съжалява за сина си и затова започна този разговор.
— Стой по-далече от всяка фльорца. Свържеш ли се с такава, и ти ще се превърнеш в нищожество. Събереш ли се с глупачка, ще станеш глупак. Но недей да се забъркваш и с порядъчни жени. После няма да можеш да се отървеш и ще ти е много трудно да се върнеш при жена си. Разбираш ли какво говоря?
— Мисля, че да — отвърнах.
— Стига да не забравяш няколко правила, всичко ще е наред. Първо, не наемай квартира. Това би било голяма грешка. Второ, трябва да си се прибрал вкъщи не по-късно от два часа след полунощ. Запомни, не по-късно от два часа. И накрая: не използвай приятелите си за прикритие. Иначе ще бъдеш разкрит. Случи ли се това, нищо няма да можеш да направиш. Защо да губиш и приятелите си?