Понякога се будех посред нощ и, обзет от тези спомени, не можех повече да заспя. Ставах, отивах в кухнята, наливах си уиски и с чаша в ръка дълго гледах тъмнеещото гробище и светлините от фаровете на преминаващите автомобили. Колко дълго се точеха тези мрачни часове преди разсъмване. Ако можех да заплача, вероятно щеше да ми олекне. Но за какво да плача? И за кого? Твърде голям егоист бях, за да плача за другите. А да плача за себе си, би било смешно на моята възраст.
После настъпи есента. И аз взех окончателно решение: повече не бива да живея така.
13
На сутринта, след като закарах дъщерите си в детската градина, отидох в басейна и преплувах обичайните две хиляди метра. Представих си, че съм риба — най-обикновена риба, на която не й се налага да мисли за нищо, дори за това как и накъде да плува. После си взех душ, облякох си тениска и шорти и отидох в гимнастическия салон да помпам мускули.
След това поех към едностайния апартамент, който ползвах за офис, и заседнах над счетоводните книги — трябваше да направя разчет на заплатите на персонала, да поработя върху плана за преустрояване на „Гнездото на червеношийката“, което се канех да започна идния февруари. В един часа, както обикновено, си отидох вкъщи да обядвам.
Юкико ми каза, че сутринта се обадил баща й.
— Отрупан е с работа, както винаги — рече. — Разказа ми за някакви акции и каза непременно да купим от тях. Получил отнякъде информация, че сега щели да поскъпнат бързо. Някакви специални акции, не обикновени. Гарантира печалба.
— Ако наистина са толкова изгодни, нямаше да ти разправя за тях, а щеше сам да купи. Чудно ми е защо го прави.
— Каза, че така иска да ти се отблагодари и че ти знаеш за какво. Аз не съм в течение. Отстъпвал ни своя дял от печалбата. Каза да инвестираме всички налични пари и да не се безпокоим, защото няма да изгубим нищо.
Сложих вилицата си върху чинията със спагети.
— Нещо друго?
— Каза, че трябва да побързаме с прехвърлянето на парите. Затова се обадих в банката, закрих сметките ни и преведох парите във финансовата агенция на господин Накамура, за да купи акциите. Събраха се едва осем милиона йени. Може би трябваше да купя повече?
Взех чаша, налях си вода и отпих няколко глътки, като се опитвах да намеря подходящите думи.
— Защо преди това не ме попита?
— За какво да те питам? — изненада се тя. — Ти винаги купуваш акции, ако баща ми ти каже. Няколко пъти сам си ме карал да купувам. Винаги си ми казвал да постъпвам както намеря за правилно. Така беше и този път. Татко каза, че акциите трябва да се закупят спешно, че не бива да се губи нито минута. Ти беше в плувния басейн и не можахме да се чуем. Какъв е проблемът?
— Никакъв. Но искам да продадеш всички тези акции — казах.
— Да ги продам ли? — Юкико присви очи, сякаш заслепена от ярка светлина.
— Продай всички акции, които си купила днес, и върни парите обратно в банката.
— Но тогава банката ще вземе висока комисионна за тази трансакция.
— Нищо. Ще я платим. Пак ти казвам. Продай всички акции, които си купила днес.
Юкико въздъхна.
— Какво се случи между теб и татко? Кажи ми?
Аз мълчах.
— Какво се случи?
— Чуй ме, Юкико. Ще ти отговоря честно. Всичко това ми опротивя, всички тези спекулации с акциите. Искам да печеля парите със собствения си труд. Досега като че се справях добре. Какво, на теб парите ли не ти стигат?
— Знам, че е така. Отлично се справяш с работата си и нямам от какво да се оплача. Знаеш колко съм ти благодарна и колко си ми скъп. Но все пак татко иска да ни помогне. Не разбираш ли?
— Разбирам. А ти знаеш ли, Юкико, какво е поверителна информация? Когато ти дават стопроцентова гаранция за печалба, знаеш ли как се нарича това?
— Не.
— Нарича се „манипулиране с акции“. Някой в някоя компания умишлено започва играта, като пробва различни комбинации за изкуствено увеличаване на печалбата, а после я дели със своите авери. И тези пари се дават за подкупи, тоест отиват в джобовете на политиците. Това съвсем не са онези акции, които баща ти ни съветваше да купуваме преди. Вероятно от тях също може да се извлече печалба. Това, което той ни съобщаваше за тях, е само полезна информация, нищо повече. Те също предимно растат, но невинаги е така. Понякога курсът им тръгва надолу. А тези са различни. Те вонят. И не искам да имам нищо общо с тях.