Юкико се замисли с вилицата в ръка.
— А ти сигурен ли си, че това е манипулиране?
— Ако наистина искаш да знаеш, попитай баща си. Но аз мога да те уверя, че акции, в които не е заложен риск да се загубят пари, не съществуват. Баща ми почти до пенсионирането си, близо четирийсет години, работи във финансова къща. Работеше съвестно от сутрин до вечер. Но след себе си остави една малка къщичка. Може би просто беше несъобразителен. Майка ми всяка вечер пресмяташе колко йени сме похарчили през деня. Пази боже семейният бюджет да не се връзваше със сто-двеста йени. Разбираш ли в какво семейство израснах? Каза, че си могла да събереш само осем милиона! Говорим за реални пари, Юкико, не някакви хартийки, с които се разплащат играчите на монополи. Хората всеки ден се хвърлят в битка, блъскат се един друг в претъпкани влакове, скъсват се от работа и въпреки това не изкарват толкова за цяла година. Живях така осем години и никога не спечелих толкова пари, така че знам какво говоря. Не можех и да мечтая за осем милиона. Макар че ти едва ли можеш да си представиш такъв живот.
Юкико седеше безмълвно, прехапала устна и вторачена в чинията си. Забелязах, че й бях повишил тон, и се поправих.
— Ти с леко сърце можеш да кажеш, че за половин месец инвестираните пари ще се удвоят. Осемте милиона ще станат шестнайсет. Но според мен има нещо сбъркано в този начин на мислене. Струва ми се, че лека-полека затъвам в някаква далавера, превръщам се неусетно в съучастник. Сякаш пропадам в пустота.
Юкико ме погледна през масата. Продължих да се храня мълчешком, но ми кипеше отвътре. Какво изпитвах? Раздразнение? Яд? Каквото и да беше, то беше по-силно от мен.
— Извинявай. Не биваше да се бъркам в чужди работи — промълви Юкико след продължително мълчание.
— Няма нищо. Не те виня. Никого не виня.
— Още сега ще се обадя и ще им кажа да ги продадат всички, до последната акция. Само не се ядосвай повече.
— Не се ядосвам.
Продължих да се храня безмълвно.
— Имаш ли да ми кажеш още нещо? — попита Юкико, гледайки ме в право в очите. — Ако нещо те безпокои, кажи. Дори да е неприятно. Всичко съм готова да направя, само кажи. Знам, че съм една наивница и от нищо не разбирам, включително и от бизнес, но ми е непоносимо тежко, когато си с такава страдалческа физиономия. Не искам да те виждам нещастен. Кажи, какво ти тежи?
Поклатих глава.
— Нямам никакви оплаквания. Харесвам работата си. И те обичам. Но не са ми по вкуса методите на работа на баща ти. Не ме разбирай погрешно. Нямам нищо лично против него. Знам, че и този път е имал добри подбуди и се опитва да ни помогне. Оценявам това. Така че не изпитвам гняв. Просто вече не разбирам що за човек съм. Не мога да различа правилните постъпки от погрешните. Затова съм объркан. Но не се ядосвам.
— Но видът ти е такъв, сякаш се ядосваш.
Въздъхнах.
— И непрекъснато въздишаш — не преставаше Юкико. — Определено нещо те тревожи. Все си такъв един отнесен…
— Не знам.
Юкико не откъсваше поглед от мен.
— Криеш нещо — каза тя. — Искам да ти помогна, но не знам как.
Страшно ми се прииска веднага да й призная всичко. Какво облекчение бих изпитал! Нямаше да е нужно да крия, да се преструвам, да лъжа. „Чуй ме, Юкико, обичам една жена. Не мога да я забравя. Опитвах се да скъсам с нея, да запазя семейството ни… Но не се получи. Видя ли я отново, вече нищо няма да ме спре. Тя не ми излиза от ума — и когато съм сам, и когато се любя с теб, непрекъснато мисля за нея“. Но аз, разбира се, не казах нищо подобно. Какъв е смисълът на подобни признания — на никого нямаше да стане по-леко.
Привърших обяда си и се върнах в офиса да продължа работата си. Но умът ми наистина беше другаде. Не биваше така да се карам на Юкико. Не, всичко, което й казах, беше правилно, но не ми подхождаше да го казвам. Бях я лъгал най-безсъвестно, зад гърба й се бях срещал с Шимамото. Нямах право да й говоря такива неща. Бях последният човек, който можеше да говори за морал. Юкико искрено се тревожи за мен. А какво правех аз? И в какво вярвах? Изобщо имаше ли у мен някакво постоянство? Чувствах се като парализиран от тези въпроси, лишен от желание за каквото и да било.