— И аз те обичам, Хаджиме. През целия си живот съм обичала само тебе. Не можеш да си представиш колко те обичам. Винаги мислех за теб дори когато бях с друг. Затова не исках пак да се срещнем. Чувствах, че няма да издържа. Но не можех и да не те видя. Отначало исках просто да се убедя, че си ти, и да си тръгна. Но щом те видях, не можех да не те заговоря. — Главата й все така лежеше на рамото ми. — Мечтаех си да ме прегърнеш, още когато бях на дванайсет. Нима не го разбра?
— Не — признах аз.
— И толкова исках да се прегърнем голи. Предполагам, че на теб дори не ти е минало през ума?
Притиснах я към себе си и я целунах. Тя затвори очи и замря. Езиците ни се сплетоха, усещах ударите на сърцето й под гръдта — страстни и топли. Затворих очи и си представих алената кръв, движеща се по жилите й. Погалих меките й коси, вдишах аромата им. Ръцете й шареха по гърба ми. Плочата свърши и грамофонът се изключи автоматично, а рамото с игличката се върна на мястото си. И единствено шумът на дъжда отново изпълни стаята. Шимамото отвори очи и прошепна:
— Хаджиме, сигурен ли си, че постъпваме правилно? Наистина ли съм ти нужна, наистина ли искаш да зарежеш всичко заради мен?
— Да. Вече съм решил — кимнах аз.
— Но ако не се бяхме срещнали, щеше да си живееш спокойно — без тревоги и съмнения. Не е ли така?
— Може би, но ние се срещнахме и това няма как да се промени. Спомняш ли си какво ми каза веднъж — че има неща, които не е възможно да се променят. Човек върви само напред. Да става каквото ще. За мен най-важното е да бъдем заедно. Ще започнем всичко отначало.
— Хаджиме, ще се съблечеш ли? Искам да те погледам. Може ли?
— Искаш да се съблека?
— Да. Свали всичко. Искам да погледам тялото ти. Имаш ли нещо против?
— Не. Щом като искаш… — Започнах да се събличам пред печката — снех шубата си, полото, джинсите, тениската, слиповете. Шимамото ме помоли да коленича на пода. Бях възбуден, членът ми бе твърд и затова малко се смутих. Тя отстъпи назад и ме заразглежда, без да свали дори жакета си.
— Някак странно е да бъдеш гол пред облечена жена — засмях се аз.
— Хубаво е, Хаджиме — каза тя, приближи се, нежно обгърна с длан пениса ми и ме целуна по устните. После постави ръце върху гърдите ми и дълго гали с език зърната и пубиса. Допря ухо до пъпа ми и пое в устата си единия тестис. Започна да ме целува по цялото тяло — от главата до петите. Сякаш се любеше не с мен, а със самото време — галеше го, целуваше го, лижеше го.
— Няма ли да се съблечеш? — попитах я.
— После — отвърна тя. — Искам първо да се насладя на тялото ти — да го гледам, докосвам и милвам до насита. Ако сега се съблека, веднага ще ми се нахвърлиш. Дори да те отблъсна, няма да можеш да се въздържиш.
— Така е.
— Не искам така. Не бива да се бърза. Толкова дълъг път изминахме дотук. Искам първо да те погледам, да те докосвам с ръце, устни и език. Бавно-бавно. Иначе не мога да продължа нататък. Вероятно ме смяташ за особнячка, но това ми е необходимо, разбери. Не казвай нищо, просто ми позволи да го правя.
— Нямам нищо против. Прави каквото ти харесва. Но ти така си ме зяпнала…
— Нали си мой?
— Да.
— Значи няма защо да се стесняваш.
— Права си. Просто трябва да свикна.
— Потърпи още малко. Толкова дълго си мечтах за това.
— Мечтала си да ме гледаш гол? Да ме докосваш навсякъде напълно облечена?
— Именно. Години наред си представях голото ти тяло и си мечтаех да го видя. Фантазирах си за члена ти — как изглежда, колко е голям и твърд.
— Защо си фантазирала?
— Защо ли? — учуди се Шимамото. — Питаш ме защо? Защото те обичам. Какво нередно има една жена да си представя любимия мъж гол? А ти нима не си фантазирал за мен?
— Да.
— Когато си мастурбирал, нали?
— Да. В прогимназията и гимназията — казах аз и тутакси се поправих. — Не, какво говоря? Неотдавна.
— И аз така правех. Представях си тялото ти. И при жените се случва.
Отново я притиснах към себе си и бавно я целувах. Езикът й се плъзна между устните ми.
— Обичам те, Шимамото — прошепнах.
— И аз те обичам, Хаджиме. Само теб обичам. Може ли да те погледам още малко?
— Добре.
Тя нежно обви с длан члена и тестисите ми.
— Колко е приятно… Ще ми се да ги изям.
— Тогава какво ще правя?
— Но аз искам. — Тя дълго не ги пускаше, сякаш ги претегляше в дланта си. Бавно и внимателно пое с уста пениса ми и ме погледна в очите. После каза: