Сивите очи блестяха от ужас. Червената уста трепереше, на шията пулсираше синя жилка, а меките тъмноруси коси падаха на челото. Лицето изглеждаше така печално… Девойката се наведе, да се изтрие.
Тя се обърна, с мъка излезе от банята и отиде в гостната. Объркано се спря, после седна в креслото и закри очи, болна от страдание и умора.
— Рик! — зашепна тя с молба в гласа. — Опитай се, да ми помогнеш. Аз нали се върнах? Нали? — тя объркано поклати главата си. — О, Рик, аз мислех, че всичко е наред.