Тича в подобие на галоп, защото китките му са вързани една за друга и не може да размахва ръце свободно. Внезапно се препъва в нещо и се просва по лице в пясъка.
— Е, това беше идеално пльосване — казва Оуди и пристъпва иззад ограда, сложил пушката на рамо. Макс плюе пясък.
— Каза, че няма да ме нараниш.
— Казах, че не искам.
Оуди му помага да се изправи и го изтупва. Макс гневно избутва ръцете му, отблъсква докосването му. Връщат се обратно на пътеката, приближават се към къщата откъм плажа и се качват по стълбите до задната веранда, която гледа към океана. Боята и лакът на парапетите и перилата са се олющили от солта, вятъра и слънцето.
След като проверява кепенците и входните врати, Оуди увива палтото около ръката си и счупва с лакът малко квадратно прозорче над дръжката на вратата. Пресяга се вътре, вдига резето и отваря вратата с тласък, като казва на Макс да внимава къде стъпва заради счупеното стъкло. Кара го да седне на кухненската маса, а после бързо обхожда къщата и претърсва всяка стая. Помещенията миришат на мухъл и застоял въздух. Върху меката мебел има хвърлени чаршафи, леглата са голи и покрити с найлон.
Оуди намира поставка за списания с карти и стари вестници от преди три месеца. Над камината и в някои от спалните има семейни снимки. Баща. Майка. Три деца. Бебета, които се превръщат в тийнейджъри за малко повече от десетилетие.
Включва хладилника и проверява шкафовете за останали хранителни продукти и консерви. Без да запали лампата, отваря един от кепенците, който гледа към морето, и поглежда към залива, към нефтените платформи. Приличат на градове, които се поклащат във въздуха.
Макс не казва и дума. Оуди намира ленени чаршафи в сандъци и пали сигналната лампа на бойлера.
— Ще отнеме няколко часа да се стопли. На сутринта може да си вземем душ. В гардероба има малко дрехи.
— Не са наши.
— Така е — казва Оуди. — Но понякога необходимостта изисква да нарушим правилата.
— Трябва ли да стоя вързан?
Оуди се замисля над въпроса. На рафт в едната от спалните е видял дайре. Занася го в кухнята и казва на Макс да се изправи, след което закрепя с тиксо инструмента между коленете му. Момчето не може да мръдне, без да се чуе дрънчене.
— Искам да седнеш в онова кресло. Ако те чуя да мръднеш, ще завържа ръцете и краката ти. Разбра ли?
Макс кима.
— Гладен ли си? — пита Оуди.
— Не.
— Е, така или иначе ще приготвя нещо. Ако решиш, можеш да хапнеш.
В килера открива кутия паста и изсипва съдържанието в тенджера с вряща вода. После намира консерва домати, малко подправки, чесън на прах, сол и пипер. Макс го гледа как готви.
По-късно двамата ядат мълчаливо на кухненската маса. Чуват се само подрънкването на дайрето и стърженето на вилици по чиниите.
— Не съм много добър готвач — казва Оуди. — Нямам много практика.
Макс избутва чинията си в центъра на масата. Отмята косата от очите си и поглежда към белезите по ръцете на Оуди, които наподобяват многобройни пресичащи се кръстове.
— В затвора ли се сдоби с тях? — пита след още минута мълчание.
Оуди кима.
— Как?
— Хората понякога влизат в спорове.
Макс посочва към опакото на дясната му ръка, където един белег тръгва от основата на палеца му и стига до китката на Оуди.
— Този от какво е?
— Острие, направено от разтопена четка за зъби.
— А този?
— Бръснач.
— Как някой се е сдобил с бръснач?
— Предполагам, че някой от пазачите го е вкарал.
— Защо?
Оуди го поглежда тъжно.
— За да ме убие. — Докато търка чиниите в мивката, поглежда през прозореца и изучава небето. — Тази вечер навярно ще има буря, но ако до утре отмине, може да отидем за риба.
Макс не отговаря.
— Знаеш как се лови риба, нали?
Момчето свива рамене.
— А на лов ходил ли си?
— Татко ме заведе веднъж.
— Къде?
— Горе, в планината.
Оуди си спомня Карл и ловните екскурзии, които си правеха, когато бяха тийнейджъри. Брат му винаги беше хладнокръвен с оръжието, не показваше нито искрица емоция, докато дърпаше спусъка. Патици, катерици, белоопашати елени, гълъби, зайци, гъски… Изражението му винаги беше каменно. А всичко, което Оуди убиеше, трепереше с неговото безпокойство и кървеше със смущението му.