Преди да се унесе, дълго време гледа как момчето спи и се чуди къде ли отлита Макс в сънищата си. Дали се среща с благоразположени момичета, дали удря хоумрън, или отбелязва печелившия тъчдаун?
Докато Оуди растеше, му казваха, че може да стане какъвто си поиска: пожарникар, полицай, астронавт, дори президент… На девет години мечтаеше да бъде пилот на изтребител, но не като Том Круз в „Топ Гън“ — филмът му напомняше повече за компютърна игра, отколкото за истинска битка. Искаше да бъде барон Фон Рихтхофен[56], легендарният германски военен летец. Имаше комикс за Червения барон и една определена рисунка от него се беше запечатала в ума му. На нея баронът козируваше на пламтящ „Сопуит Кемъл“[57], който летеше бясно към земята. Вместо да тържествува, той сякаш тъгуваше за загубата на достоен опонент.
Когато Оуди най-накрая задрямва, сънува пътуването от Лас Вегас до Тексас, през Аризона и планините на Южно Ню Мексико. Спираха по туристически отбивки по пътя като Детския музей във Феникс, замъка „Монтесума“ до Камп Верде и пещерите Карлсбад в планините Гваделупа. Прекараха две нощи в ранчо за гости в Ню Мексико, където яздиха коне и подкарваха стада говеда. Оуди купи на Мигел каубойска шапка и револвер играчка с шест ударника в кобур от изкуствена кожа.
Обикновено отсядаха в крайпътни мотели или в дървени бунгала в къмпинги. Понякога Мигел спеше между тях, а други нощи имаха второ легло за него. Белита се събуди една сутрин и зашлеви Оуди по лицето.
— Това за какво беше?
— Сънувах, че си си отишъл — каза му тя.
— Какво?
— Сънувах, че се събуждам и теб те няма.
Оуди обви ръце около нея и положи глава на корема й, вдиша чистия аромат на памучната й нощница. Белита скръсти ръцете си и я издърпа нагоре, за да разкрие тялото си. После сложи ръката му там, където имаше най-много полза от нея, и правиха любов бавно. Когато кулминацията дойде, Белита се вкопчи в Оуди, сякаш той можеше да я спаси от пропадане.
— Ще ме обичаш ли винаги? — попита го.
— Винаги.
— Не съм ли добра съпруга?
— Най-добрата.
На петия ден прекосиха щатската граница и навлязоха в Тексас. Небето се простираше напред, осеяно с бледи следи — самолети, които прелитаха толкова високо, че не можеха да се видят. Мигел беше станал по-приказлив, смееше се на шегите на Оуди и седеше на конче на раменете му. През нощта искаше Оуди да му чете приказки за лека нощ. Белита нямаше нищо против. Тя бдеше и над двама им, никога не се отпускаше напълно и винаги проверяваше дали веригата на вратата е сложена. Само в съня си отпочиваше, дишаше толкова тихо, че Оуди проверяваше пулса й, притиснал нежно пръсти към врата й.
До този момент Оуди не бе вярвал, че е възможно да умреш от любов. Мислеше си, че това е съдба, измислена от поети и писатели като Джон Дън и Шекспир, но сега разбираше какво са имали предвид те, когато са описвали това страдание, и не би заменил насладата от него за нищо на света.
Навън вятърът се е усилил и блъска по прозорците. Проблясват светкавици, звук от гръмотевица раздира тишината. Макс сяда, изправен като свещ, скача от леглото и се блъска във вратата на гардероба. Оуди го хваща, когато момчето полита назад, и го вдига непохватно, сякаш вдига тежести. Прегръща го. Задържа го над земята, защото той още мята крака, сякаш тича, а дайрето дрънчи между коленете му.
Макс кашля и трескаво се опитва да си поеме въздух, сякаш иска да отхапе парчета от него и да ги преглътне по-бързо.
— Добре ли си?
Момчето не може да отговори.
Оуди внимателно го полага на леглото. Лицето му е бледо и потно, устните му — със син оттенък.
— Къде ти е инхалаторът? — Грабва раницата на Макс и претърсва джобовете. Момчето е започнало да хрипти. — Просто се опитай да се отпуснеш. Дишай бавно — казва Оуди.
Обръща раницата и изтръсква цялото й съдържание. Инхалаторът отскача от пода. Оуди се хвърля към него на четири крака. Разтръсква го силно и набутва накрайника между устните и зъбите на Макс. Момчето не реагира.
— Хайде, вдишай.
Макс извръща лице.
— Не ми причинявай това! — казва Оуди.
Хваща главата на момчето, притиска инхалатора между устните му и стиска накрайника. Изчаква Макс да вдиша, а после стисва носа му и го принуждава да задържи дъха си. Накрая го пуска и го оставя да диша нормално.
56
Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен, наричан Червения барон, е немски пилот, смятан и до днес за „ас на асовете“. Печели 80 въздушни битки по време на Първата световна война. — Б. пр.