Роузи му хвърля поглед.
— Или си го направил, или не си.
— Понякога обвиняват човек в неща, които не е извършил. Друг път му се разминава за злодеяния, които е направил. Може би в крайна сметка всичко се изравнява. — Точно аз едва ли имам право да говоря за морал, след като вече не ходя на църква, но ако си сторил нещо лошо, не трябва да бягаш от него.
— Не бягам — казва Оуди.
И тя му вярва.
Когато спират на автобусната гара, Роузи поглежда редицата автобуси покрай Оуди, които пътуват към далечни градове.
— Когато те хванат, не споменавай какво направихме за теб — казва.
— Няма да ме хванат.
6
Специален агент Дезире Фърнис прекосява огромния отворен офис, за да се срещне с шефа си. Ако някой вдигне очи от екрана на компютъра си, ще види само как главата й преминава над нивото на бюрата и най-вероятно ще си помисли, че малко дете се е вмъкнало в сградата, за да посети баща си или майка си, или за да продава курабийки[6].
Дезире прекарва по-голямата част от живота си в опити да стане „по-висока“, ако не физически, то поне емоционално, социално и професионално. И двамата й родители са ниски, а генетичната рулетка определи височината на единственото им дете да е на долната граница. Според шофьорската й книжка Дезире е висока метър и петдесет и седем, но в действителност са й необходими токчета, за да достигне такива чутовни висини. Докато беше в колежа, носеше умопомрачителни токчета, които почти я осакатиха, защото искаше да я приемат на сериозно и да ходи все с баскетболни играчи. Фактът, че я привличаха високи мъже, беше друга жестока шега на съдбата; или пък някакво вродено желание да има върлинесто потомство и да раздаде на децата си карти от друго генетично тесте. Дори сега, на трийсет години, все още й искат документ за самоличност в барове и ресторанти. Повечето жени биха се поласкали, но Дезире го приема като безкрайно унижение.
Докато растеше, родителите й все повтаряха неща като „Хубавите неща идват в малки опаковки“ и „Хората ценят дребните неща в живота“. Макар и добронамерени, тези изказвания трудно се преглъщаха от тийнейджърка, която все още купува дрехите си от детския щанд на магазините. В колежа, където учеше криминология, това бе смущаващо до болка. В академията беше унизително. Но Дезире опроверга всички и се опълчи срещу ръста си, като завърши с най-добър успех във випуска си и се доказа като по-подходяща, по-умна и по-непоколебима от всички новобранци. Проклятието й се превърна в неин стимул. Размерите й я вдъхновиха да се прицели по-високо.
Дезире чука на вратата на Ерик Уорнър и чака да я извикат.
Прошарен и преждевременно посивял, Уорнър е начело на управлението в Хюстън, откакто Дезире бе разпределена в родния си град преди шест години. От всички властни мъже, които е срещала, той има най-неподправен авторитет и чар. Освен това на лицето му често се появява намръщено изражение, заради което усмивките му изглеждат иронично-тъжни или просто тъжни. Не се подиграва с ръста на Дезире и не се държи с нея по-различно само защото е жена. Хората го слушат не защото крещи, а защото шепотът му повелява да бъде чут.
— Беглецът от „Три реки“ е бил Оуди Палмър — съобщава Дезире.
— Кой?
— Обирът на бронирания камион в Дрейфъс Каунти преди десет години.
— Онзи, на когото трябваше да му сложат инжекцията[7]?
— Същият.
— Кога трябваше да излезе?
— Днес.
Двамата агенти се гледат и мислят едно и също. Що за глупак трябва да си, за да избягаш от затвора в деня, преди да те освободят?
— Един от моите е — казва Дезире. — Държах случая под око, откакто прехвърлиха Палмър в „Три реки“ по юридически причини.
— Какви юридически причини?
— Новият прокурор не беше доволен от срока на първоначалната присъда и искаше да го съдят отново.
— След десет години!
— И по-странни неща са ставали.
Уорнър потраква с химикалка между зъбите си, държи я като цигара.
— Нещо да си чула за парите?
— Не.
— Разходи се дотам. Виж какво има да каже главният надзирател.
Час по-късно Дезире е на югозападната магистрала и минава покрай Уортън. Земеделските земи са равни и зелени, небето е просторно и синьо. Жената слуша касетите си с уроци по испански език и повтаря фразите: Dónde puedo comprar agua? Dónde está el baño?[8]
Умът й отлита към Оуди Палмър. Наследила бе случая му от Франк Сеногълс — друг полеви агент, който се придвижи нагоре по хранителната верига и сега хвърля остатъците си на Дезире.
6
В САЩ детски групи като „Момичетата скаути“ продават бисквити и сладкиши, като ги разнасят по домове и офиси с благотворителна цел. — Б. пр.
7
Става дума за смъртното наказание чрез инжекция, което се прилага в някои щати. — Б. пр.