Не може да откъсне поглед от сгърчената кожа.
— Да нямаш проблем с лицето ми? — пита Став.
Виктор извръща поглед и промърморва някакво извинение. Не обича да го притискат. Не обича да губи контрол над нещата. Това не е неговият свят. Баща му бе лежал в затвора за измама с ценни книжа и беше излязъл, изпълнен с неочаквано уважение към престъпниците и мерзавците. В свят на насилие хората ценят властта повече от парите. Насилието е цел, не само средство. Да размахаш по-голяма пръчка. Да удряш по-силно. Да удряш по-често.
Пилкингтън пляска една в друга облечените си в ръкавици ръце, сякаш поздравява отбор от Малката лига.
— Един за всички, всички за един, а?
Никой не му отговаря.
Сеногълс поглежда гневно Валдес.
— Е, смятам, че човекът, който създаде проблема, трябва да го отстрани.
— Застрелях тоя тип в главата — отвръща Валдес. — Какво друго бих могъл да направя?
— Да го застреляш два пъти.
— Спрете да се заяждате — прекъсва ги Пилкингтън.
— Палмър е като шибан вампир — казва Валдес. — Можеш да го пронижеш в сърцето, да го изгориш и закопаеш, но някой все го изравя и го връща към живота.
— Значи тоя шибаняк е труден за убиване? — обажда се Джейк.
— Кърви като всички други — отвръща Став, докато пъха ръце в черна бронирана жилетка и затяга ремъците.
— А ако хлапето си спомни? — пита Сеногълс.
— Няма — казва Валдес.
— Защо ще го отвлича иначе Палмър? Сигурно иска хлапето да подкрепи версията му.
— Макс нямаше навършени и четири години, никой няма да му повярва.
Сеногълс не е убеден.
— Ами ДНК тестовете, а? А ако Палмър успее да докаже, че не е участвал в обира?
— Не може.
Валдес вади пълнителя на автоматичния пистолет и отново го слага. Сеногълс поглежда Пилкингтън с надежда той да го подкрепи.
— Макс няма да каже нищо. Той е добро момче — заявява по-възрастният мъж.
— Той е проклетата слаба брънка, която ще скъса веригата.
Валдес ги прекъсва:
— Никой да не го докосва, ясно? Искам всички да потвърдят още сега.
— Нищо няма да потвърждавам — сопва се Сеногълс. — И няма да вляза в затвора, защото ти си решил да осиновиш някакво тъпо мексиканче.
Валдес се мята към агента и с цялото си тяло го блъсва в камиона, който се залюлява от удара. С предмишницата си е притиснал гърлото му.
— Това е синът ми, мамка му! Никой да не го докосва.
Сеногълс не откъсва очи от неговите. Никой от двамата мъже не мига, нито отмества поглед.
— Добре, нека се успокоим — намесва се Пилкингтън. — Имаме работа за вършене.
Валдес и Сеногълс стоят още няколко секунди, втренчили ядно очи един в друг, преди шерифът да отслаби хватката си и двамата да се отблъснат един от друг.
— Добре, Франк, кажи как да действаме — казва Пилкингтън.
Сеногълс развива сателитна карта на капака на форда.
— Смятаме, че къщата се намира тук, на Кенъл драйв. Има един-единствен път, който води дотам и обратно. Когато го блокираме, Палмър ще бъде приклещен, освен ако не разполага с лодка.
— Той знае ли, че отиваме? — пита Пилкингтън.
— Едва ли.
— Въоръжен ли е?
— Да приемем, че да.
— Каква е официалната ни версия? — пита Пилкингтън.
Сеногълс отговаря:
— Семейството е получило искане за откуп и шериф Валдес е взел нещата в свои ръце, защото се е уплашил за безопасността на Макс. — Обръща се към останалите. — Никога не съм бил тук, ясно ли е? Ако ни спрат, само шерифът ще говори. Без мобилни телефони, пейджъри, джипиеси, предаватели, документи за самоличност. И дръжте оръжията си скрити.
— Трябва ми мобилният телефон, в случай че Макс позвъни — казва Валдес.
— Добре, само твоят остава.
В главата на Валдес има само противоречия и съмнения. Всеки убиец живее с образите, които не може да заличи от сънищата си — сцени на убийства, прогорени завинаги в съзнанието му. Три нощи подред му се явяваха лицата на Каси Бренън и дъщеря й Скарлет. Не познаваше никоя от тях, когато ги застреля. Смяташе, че Оуди е в банята, но там беше само момиченцето. Когато я застреля, се наложи да убие и майката. Нямаше друг избор.