А сега не може да каже на никого, нито на жена си, нито на колегите си, нито на изповедника или на бармана. Оуди Палмър е виновен. Няма нищо общо с парите, те отдавна са похарчени. Вече става въпрос за Макс: момчето, което спаси брака му; момчето, което превърна него и Санди в истинско семейство. Да, биха могли да опитат отново, има агенции по осиновяване и такива за сурогатни майки, но Макс им бе изпратен от съдбата — най-щастливата случайност и отговорът на молитвите му.
Сега го държи Оуди Палмър. Защо? Ако искаше да убие Макс, можеше да го направи още първия ден пред къщата. Не, той никога не би убил момчето — там е цялата работа, но какво ще стане, ако каже на Макс истината за случилото се или му помогне да си спомни? А ако настрои Макс срещу хората, които са го отгледали?
Де да беше загинал Палмър тогава, когато трябваше.
61
Бернадет Палмър все още е облечена в униформата си на медицинска сестра, блуза в ярък цвят и добре ушит панталон, докато чака във фоайето на сградата на ФБР.
„Просто търси най-ниската личност, която някога си виждала“ — казал й бе Оуди.
„Това сигурно е тя“ — мисли си Бернадет, когато Дезире Фърнис излиза от асансьора. Дори на обувки с висок ток специалният агент не стига до гърдите на Бернадет. И все пак всичко в нея е пропорционално, сякаш е умален макет на нормална жена.
Дезире предлага да седнат. Сядат една срещу друга на кожен диван. Хората им хвърлят погледи, докато вървят към асансьорите, от което Бернадет се стеснява. Колкото по-бързо приключи с тази работа, по-добре. Вади хартиена папка от дамската си чанта.
— Не знам какво означава това и защо е важно, но Оуди ми каза, че трябва да го дам на вас и само на вас.
— Чули сте се.
— Обади ми се в работата.
— Кога?
— Преди час.
— Къде се намираше? Съобщихте ли на полицията?
— Съобщавам на вас.
Дезире отваря папката. Първият документ е акт за раждане, издаден в Салвадор на името на Белита Сиера Вега, родена на 30 април 1982 година. Баща й е испанец, управител на магазин, а майка й е аржентинка, шивачка на рокли. Следващият документ е брачно свидетелство, в което също фигурира името на Белита, издадено от църква в Лас Вегас през януари 2004 година. Името на младоженеца: Оуди Спенсър Палмър.
Дезире вдига очи от документа.
— Откъде ги взехте?
Бернадет сякаш се замисля над последствията, ако отговори на този въпрос; явно се чуди дали ще си има неприятности.
— Оуди ми ги изпрати. Имахме система. Той си направи електронна поща и ми даде паролата и потребителското име. Всяка седмица влизах там, а той ми оставяше съобщения в папка „Чернови“. Понякога към тях имаше прикрепени документи. Каза ми да принтирам всичко и да изтрия всички съобщения така, че да не остане и следа от тях. Не трябваше да казвам на никого. И не можех да ползвам пощата за друго.
Дезире си представя точно как са се случвали нещата. Оуди е регистрирал анонимна поща от компютъра в библиотеката на затвора. Оставял е съобщения в папка „Чернови“, което е стар трик, използван от терористи и тийнейджъри, които не искат да ги заловят, защото тези писма така и не се изпращат и дигиталната следа, която оставят, е по-незабележима.
В папката има снимка, на която Оуди стои под арка от бели и розови цветя. Обвил е ръка около талията на млада жена, а зад гънките на роклята й наднича малко момче.
— Знаехте ли, че брат ви е бил женен?
Бернадет клати отрицателно глава.
— Познавате ли тази жена?
— Не.
Дезире открива акт за раждане, издаден в Сан Диего. Момче, родено на четвърти август две хилядната година. Първо име: Мигел. Фамилия: Сиера Вега. Име на бащата: Едгар Родриго Диас (починал).
Започва да прелиства страниците по-бързо, разглежда останалите документи в папката, сред които има проучвания за собственост на тексаски имоти, копия от нотариални актове за собственост, касови бележки, финансови отчети, годишна фирмена възвръщаемост и изрезки на статии от списания. Сигурно са събирани и категоризирани с години.
Из документите постоянно изниква името Виктор Пилкингтън. Познато е на всеки, който е израснал в Тексас. Дезире има специфична връзка с него. Прапрадядо й Уилис Фърнис е бил роден в плантацията на семейство Пилкингтън през 1852 година и е обработвал земите им почти петдесет години. Съпругата му Есме, дойка и шивачка, най-вероятно е кърмила дядото на Виктор Пилкингтън и е кърпила чорапите му.