Семейство Пилкингтън бе дало на света двама конгресмени и петима щатски сенатори, преди империята им да се срине покрай енергийната криза в средата на седемдесетте години. Състоянието на семейството бе заличено, а един от тях — Дезире не може да си спомни точно кой — влезе в затвора за измама с ценни книжа и търговия с вътрешна информация.
През последните години Виктор Пилкингтън възстанови част от статута на семейството си, като натрупа състояние от сделки с имоти и корпоративни акции. Сред изрезките има снимка, на която той се усмихва към фотоапаратите, застанал пред Музея на изящните изкуства в Хюстън, където председателства на латиноамериканската галавечер за дарения. С черна вратовръзка. С бели зъби. С коса, зализана на вълнички. В друга статия е сниман как хвърля церемониалната първа топка на мач на „Рейнджърс“, бейзболната му униформа все още е с ръбчета от кутията, в която е продадена. Пресата го наричаше Председателя и Пилкингтън играеше тази роля; на снимките винаги беше с незапалена пура в ръка. Ожени се за момиче от висшето общество, потомка на две знатни фамилии. Баща й е купонясвал с Джордж Буш-син вечерта, когато го хванали да шофира пиян в Мейн през 1976 година.
Пари при пари отиват, Дезире го знае, но никога не е завиждала на богаташите от елита, които обикновено са феноменално тъпи и невежи относно живота на другите, както и слепи за красотата на истинския свят. Отново поглежда в папката на Оуди. В някои от документите се споменават компании за управление на трансакции и офшорни сметки. Ще се наложи криминален счетоводител експерт да й ги разясни.
Към края на папката намира лист хартия, който се изплъзва измежду два други и полита като отронено листо към земята. Страницата не е цяла. Някой е скъсал долната половина. Заглавието гласи:
КАЛИФОРНИЙСКА СЛУЖБА ЗА КОНТРОЛ НА АВТОМОБИЛНИЯ ТРАНСПОРТ
ИЗВЕСТИЕ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ
На Дезире й отнема секунда да осъзнае значението на документа, в който се споменава Понтиак 6000 със същата изработка, модел и регистрационен номер като колата, която е избухнала в пламъци през две хиляди и четвърта година в Дрейфъс Каунти и в която е била изпепелена жена. Колата е закупена в Сан Диего, Калифорния, на петнайсети януари две хиляди и четвърта година от Франк Робредо на цена от деветстотин долара. Мъжът, който я е купил, се е подписал като Оуди Спенсър Палмър.
Дезире обръща листа от другата страна. Фотокопие е, но не изглежда да е фалшификат.
— Разпознавате ли този подпис?
— На Оуди е.
— Разбирате ли какво значи това?
— Не.
Но Дезире разбира. Взема папката с всичко в нея, оставя Бернадет във фоайето и тръгва енергично към асансьора. Подробностите се наместват светкавично. По-бързо, отколкото може да понесе. Чувства се като шаферка, която се опитва да хване булчинския букет на сватба, но булката хвърля дузина букети и тя не може да задържи всички в ръцете си. Жената в колата е била Белита Сиера Вега, съпругата на Оуди. Момчето на снимката най-вероятно е нейният син.
Дезире стига до бюрото си. Отново отваря папката и се взира в сватбената фотография, като изучава малкото момче на снимката. Чертите му са по-скоро испански, отколкото салвадорски. Намира на компютъра снимка на Макс Валдес като тийнейджър и сравнява двете. Пораснал е, но е същото момче. Как е възможно?
Валдес е организирал осиновяването. Има връзки в офиса на областния прокурор, с адвокати и съдии, с хора, които могат да улеснят процедурите. Никой не се е появил да потърси Мигел. Баща му е умрял в земетресение. Майка му е загинала в горяща кола. Оуди е лежал в кома, почти без шанс да се възстанови. Медицинските доклади сочат, че е застрелян отблизо, с почти допряно до главата оръжие. Сякаш някой се е опитал да го екзекутира. А той все пак е оцелял. Станал е свидетел на всичко, което се е случило. Как да накараш такъв човек да замълчи?
— Работим до късно, а?
Дезире ахва стреснато и рязко затваря папката. Съсредоточила се е толкова, че не е чула приближаването на Ерик Уорнър.
— За бога, подскачаш по-уплашено от девица на затворническо родео — казва той и заобикаля бюрото й.
— Изненада ме.
— Какво четеш?
— Документи по един стар случай.
— Има ли новини за Палмър?
— Не, сър.
— Търся Сеногълс, не си вдига телефона.
— Не съм го виждала от снощи.
Уорнър вади от джоба си пакетче с хапчета против киселини и развива хартиената опаковка на едното.
— Чух за влизането с взлом в дома ти. Добре ли си?