— Добре съм.
— Мислех, че са ти казали да си останеш вкъщи.
— Да. Може ли да ви попитам нещо?
Уорнър слага таблетка на езика си.
— Зависи.
— Защо сложихте Франк начело на разследването?
— По-старши офицер е.
— Има ли друга причина?
Уорнър вдига ръце във въздуха, сякаш я кара да спре.
— Казвал ли съм ти, че съм срещал Джон Ф. Кенеди? Баща ми беше част от охраната на семейство Кенеди, не към края, слава богу. Не мисля, че би могъл да живее с това. Аз бях още момче. Един от любимите ми цитати на Кенеди е, че политиката е точно като футбола, ако виждаш дневната светлина, минаваш през дупката[63].
— Значи причината е политическа?
Усмивката му стана иронично-тъжна.
— Не е ли винаги така?
62
Преди да напусне къщата на брега, Оуди сваля чаршафите от леглата, мие чиниите и за по-сигурно отново пуска водата в тоалетните. После взема малко чисто бельо и дъждобран и ги натъпква в калъфка за възглавница.
— Вземам ги само назаем — казва на Макс. — Ще ги върна.
— Къде отиваш?
— Още не съм решил.
— Знаеш ли изобщо какво правиш?
— В началото имах план.
— Какъв план?
— Да се погрижа да си в безопасност.
— И как се справяш?
Разсмива се, Макс се присъединява и Оуди усеща топла вълна облекчение. В затвора все си представяше подобни мигове, но в реалността нещата никога не са точно каквито сме си ги представяли — животът срива и най-простичките мечти, но тази тук му изглежда почти като в представите му.
— Е, какво ще стане с мен? — пита Макс.
— Един мой приятел идва насам. Той ще се погрижи да си отидеш у дома.
Тони ги гледа, седнал на стол до кухненската маса. Ръцете му са завързани с дебело тиксо пред него, за да може да достигне чашата с вода и хапчетата си, ако поиска. Оуди е разхлабил тиксото около краката му.
— Ами аз? — пита старецът.
— Ще те оставя в болницата.
— Не искам да ходя в проклетата болница! Само ще ми кажат това, което вече си знам.
Оуди гледа замислено сгъстяващия се мрак. Хоризонтът на запад е осеян с червени и оранжеви ивици, сякаш някой е срязал чувал, пълен с горящи въглени. Вдига чантата си и калъфката.
— Ще сложа тези неща в колата и ще дойда да те взема, Тони.
— Ще откраднеш ли колата ми?
— Ще я оставя на безопасно място.
Макс хвърля нервни погледи към затворените кепенци на прозорците. Откакто изпрати онова съобщение на баща си, има чувството, че нещо гризе вътрешностите му — сякаш гладен плъх се опитва да си проправи път навън. Не е сигурен дали е постъпил правилно. Баща му ще се гордее с него. Ще го тупа по гърба и ще се хвали пред приятелите си. Ще каже, че Макс е запазил хладнокръвие, също както неговият старец е направил при онази престрелка.
— Не си тръгвай! — казва внезапно.
Оуди се спира на вратата.
— Мос ще дойде тук скоро.
— Не искам да оставам сам.
— Аз бих могъл да остана с него — казва Тони. — Или ме остави да взема момчето. Ще ти дам преднина, преди да се обадя в полицията.
Оуди вдига чантата на кухненската маса и отваря ципа на един от джобовете. Вади мобилния телефон заедно с неразпечатана симкарта.
— Щом тръгнем, можеш да се обадиш на майка си.
Макс не отговаря.
— Какво има? — пита Оуди.
— Нищо.
— Сигурен ли си?
Момчето кима неубедително. Усеща мобилния телефон на Тони, напъхан в бельото му, и може ясно да си представи идването на полицията. Ще му се да каже на Оуди какво е направил, но не иска да го разочарова.
— Опитай се да не се тревожиш — казва Оуди. — Нещата ще се подредят.
— Откъде знаеш?
— За теб винаги са се подреждали.
63
Докато Дезире се приближава към колата си в подземния паркинг, точно до нея спира син пикап — олющен и с одрана боя. Извръща глава и почти се прекатурва, когато вижда мъжа зад волана. Залюлява се за миг и се опитва да се изправи, но едното й токче се е заклещило в решетка на вентилацията. Дезире пробва да го измъкне, но се налага да скочи крачка назад и да извие ботуша си.
— Искаш ли помощ? — пита я Мос, който е сложил една ръка на волана, а другата е подпрял на облегалката на седалката до шофьора.
На Дезире й се ще да измъкне пистолета си от кобура, но ще изглежда тромаво и непрофесионално, защото държи папката на Оуди Палмър в ръце. Ако изпусне документите, листовете ще се разпръснат навсякъде.
— Какво правиш тук? — пита.
— Влизай вътре.
— Да се предадеш ли си дошъл?