Другите обвиниха Валдес. Фенуей — пияницата, Люис — комарджията, и двамата вече мъртви, защото бяха глупави и пилееха пари наляво и надясно. Трябваше да изперат парите чрез сделките с имоти на Пилкингтън, но не можаха да се сдържат да не парадират с тях. Неочакваното богатство привлича внимание. Необходими са алибита. Предпазливост.
— Някой излиза.
Сеногълс поглежда през мерника на пушката.
— Това е Палмър.
— Не виждам Макс.
— Сигурно е още вътре.
Палмър слиза по стълбите и минава по моравата, насочва се към пикап с прикачено ремарке, на което има лодка. Отваря вратата и хвърля вътре сак, а после разпъва одеяло върху седалката до шофьора.
— Явно се кани да тръгва — казва Сеногълс, който е поставил пръст на спусъка. Зениците на очите му са разширени. — По-добре веднага да го застреляме.
— Изчакай да дойде по-близо.
Палмър се придвижва зад лодката и разкачва ремаркето. Бърше ръце в дънките си. Сега прицелването в него е по-лесно. Сеногълс бавно отпуска предпазителя и поставя мерника между очите на мъжа, преди да го спусне надолу към гърдите му, за да е сигурен, че няма да пропусне. Вдишва, изпълва дробовете си с въздух и бавно го изпуска. После вдишва отново, този път не толкова дълбоко, и издишва наполовина, докато преценява разстоянието, вятъра и темпото, с което Палмър върви.
Премигва, изчиства ума си. Отново премигва. И дърпа спусъка.
Оуди е разкачил ремаркето с лодката, проверил е гумите и размишлява колко ли гориво има Тони в резервоара. Не иска да зарежда, докато не се е отдалечил от брега. Не му се струва правилно да избяга, след като е минал през толкова премеждия, за да намери Макс и да му каже истината, но момчето ще е в безопасност, когато Мос пристигне. В по-голяма безопасност, отколкото е сега.
Досега специален агент Фърнис трябва да е получила папката. Тя ще знае какво да направи. Освен ако не я е преценил погрешно, разбира се, тогава няма да може да направи друго, освен да продължи да бяга, докато го хванат. Не би имало голямо значение, ако искаха само него, но сега и Макс знае тайната. Валдес го е отгледал като син. Ще го защити ли като син?
Светлинка проблясва в периферното зрение на Оуди. В същия миг куршум пронизва лявото му рамо и раздробява ключицата му така, както ковашки чук би размазал диня. Оуди чува само дрънването на куршума, когато излиза от него, забива се в металната лодка и експлодира като бомбичка до ухото му. Пада на земята и хваща лявата си ръка. Лепкава е. Мокра.
Стрелецът е сменил местоположението си, сега стреля по лодката и пробива дупки в метала. Оуди пропълзява под ремаркето и напред, докато се озовава под колата и под вратата на шофьора. Още един залп се изстрелва от друга посока, по-близко до плажа. Няма да пропускат вечно. Лявата му ръка е безполезна. Оуди отваря вратата, пресяга се и обръща ключа в стартера. Двигателят изръмжава и заработва. Два залпа пръсват прозореца на вратата на шофьора. Оуди включва автоматичната скорост и маха ръчната спирачка. Колата тръгва бавно напред. Той тича приведен, като държи главата си под нивото на предното стъкло. Дясната предна гума изпуква силно, а после и задната. Колата забавя ход. Оуди излиза от прикритието си и се насочва нагоре по стълбите, като ги взема по три наведнъж.
Дърво се пръсва до дясната му ръка. Оуди е на верандата и тича с все сила към вратата. Ако го заключат отвън, е мъртъв. Вътре се срива на земята, повлича Макс със себе си и се плъзва по пода; срязва тиксото от краката на Тони и му казва да легне по корем. Старецът крещи, иска да знае кой стреля.
— Уцелиха ли колата ми? Ами лодката? Ще загубя работата си, ако повредят лодката.
Оуди пропълзява във всекидневната и притиска гръб към отсрещната стена. Вдига глава и наднича през покрития с летви капак. На стотина метра вижда квадратните очертания на два автомобила. Тъмно е. Единствената светлина идва от един шлеп навътре в канала. Ръми дъжд и прави линии очертават светъл ореол около блещукащите нишки.
— Ръката ти — изкрещява Макс.
Оуди се опитва да държи раната притисната. Куршумът е излязъл, но кръвта му ще изтече, ако не спре шуртенето.
— Намери ми чаршаф — казва на момчето.
Макс се подчинява, кляка и издърпва чекмеджето с бельото.
— Накъсай го на ленти. В банята има комплект за първа помощ с марли и бинтове.
Оуди грабва марлите и ги притиска към входната рана, казва на Макс да направи същото с изходната. После увива множество ивици чаршаф около ръката си, през рамото и около гърдите. Кръвта вече избива през тях.