— Вината е моя — хълца Макс. Блед е. Плаче. Оуди го гледа втренчено. — Изпратих съобщение на баща ми. Казах му къде съм.
— Как?
— Тони имаше мобилен телефон в чантата си. — Макс се пресяга към панталона си и вади телефона. — Ще говоря с татко. Ще им кажа да спрат да стрелят.
— Вече е прекалено късно.
— Той ще ме послуша.
Макс набира номера, но Оуди взема телефона от него. Валдес вдига.
— Макс?
— Не, аз съм.
— Шибаняк такъв, искам да говоря с Макс.
— Той те чува.
— Макс. Добре ли си?
— Кажи им да спрат да стрелят, татко! Всичко е една голяма грешка.
— Млъкни! Нарани ли те той?
— Не. Трябва да спрете да стреляте.
— Искам да ме чуеш. Не вярвай нито на една негова дума. Той те лъже.
— Аз осиновен ли съм?
— Млъкни и ме слушай! — Валдес крещи. На заден план се чуват приглушени гласове, хора спорят.
Оуди изключва високоговорителя и вдига телефона до ухото си.
— Няма нужда да крещиш на момчето.
Репликата сякаш подпалва земята под Валдес.
— Това е проклетият ми син и ще му говоря както си искам.
— Говориш му лъжи.
— Ти си глупак! Заради теб Макс ще загине. Защо просто не си държа устата затворена?
— Имаш предвид като миналия път?
Валдес се е отдалечил от колата. Оуди вижда светлинката от мобилния телефон, притиснат до ухото на шерифа.
— Ето какво ще направим. Ще излезеш навън с ръце във въздуха.
— Не е толкова просто.
— Разбира се, че е.
— Има един човек с нас. Местен е. Грижи се за къщите, когато собствениците заминат за през зимата. Ти току-що надупчи колата му.
Валдес не отговаря.
— Има проблеми със сърцето и не се чувства добре. Ако нахлуете тук, ще го убиете.
— Смъртта му ще тежи на твоята съвест.
— Като тази на Каси и Скарлет ли?
Оуди чува как Валдес си поема въздух. Знае, че не трябва да дразни този мъж, но е гневен, че около него умират невинни хора. Поглежда през кухненския прозорец към плажа и вижда две фигури — приведени, но не достатъчно — да тичат през дюните. Приближават се. Облечени са в черно, с качулки са и се виждат само очите им. Като за шибана нощна битка.
— Изпрати го навън — казва Валдес. — Ще се погрижа да стигне до болницата.
Оуди поглежда Тони, който седи с гръб към кухненския остров.
— Не ти вярвам.
— Искаш ли да помогнеш на човека, или не? Имаш трийсет секунди.
Шерифът му затваря. Оуди гледа как Валдес се връща при колите, където обсъжда нещо с останалите.
Примъква се по пода до Тони.
— Добре ли си?
— Нищо ми няма. Нали го чу, няма да ме застрелят.
— Лъже.
— Те са от полицията!
— Не, не са.
— Баща ми е щатски шериф — протестира Макс.
Оуди иска да възрази, но знае, че Тони не е в по-голяма безопасност в къщата, отколкото навън. Онези всеки миг ще нахлуят вътре с гръм и трясък и ще стрелят по всичко, което мърда.
Тони изсипва две хапчета в шепата си и ги гълта без вода.
— Ако нямаш нищо против, предпочитам да си пробвам късмета с тях, а не с теб. Шансовете ми са по-добри.
65
Дезире седи до Мос в пикапа и прехвърля наум всеки закон, който нарушава в момента. Пренебрегнала е протоколи, не се е подчинила на заповеди и е застрашила кариерата си. И все пак всичко около този случай промени разбиранията й за нормално. Мъжът до нея би трябвало да е в затвора или окован с белезници. Кълне се в живота си, че не е избягал. Който и да го е пуснал на свобода, има влияние, връзки. Според Мос те не искат парите, искат Палмър мъртъв.
— Открадна ли този пикап? — пита го. Заговаря за първи път, откакто напуснаха покрайнините на Хюстън.
— Не, госпожо! — Мос изглежда засегнат от обвинението. — Те ми го дадоха.
Дезире взема мобилния си телефон, обажда се във Вирджиния, иска текуща информация за местонахождението на Мос Уебстър и ги кара да проверят регистрационния номер на шевролета.
Поглежда Мос.
— Излъга ме. Бил е откраднат от гараж близо до „Деъри Куин“, след като си избягал.
— Какво?
— Седя в откраднат пикап.
— Не ме подценявайте. Мислите ли, че бих откраднал бричка като тая? В нея приличам на селяндур. И не съм избягал. Пуснаха ме!
— Така казваш ти.
— По-скоро бих умрял, отколкото да карам шевролет.
Дезире размахва пистолета си.
— Е, може да проверим тази теория.
Двамата потъват в мрачно мълчание, докато Дезире сменя темата. Пита за стареца, който е открил момчето.
— Къщата на Тео Макалистър се намира далеч от пътя — обяснява Мос, — но достатъчно близо, че да чуе престрелката и да види горящата кола. Намерил е момчето на следващия ден.