Мос потропва разсеяно с ръце по волана. Дезире харесва мъже с големи ръце.
— Именно затова се замислих: „А ако момчето е син на жената, на онази, която така и не е идентифицирана?“
— Откъде знаеш за нея?
— Четох във вестниците.
— Тя вече си има име.
Мос я поглежда за миг.
— Белита Сиера Вега.
Затворникът вдига високо вежди.
— Чувал си това име и преди? — Хвърля поглед назад към пътя. — В затвора Оуди имаше кошмари. Не постоянно, но достатъчно често. Будеше се с крясъци и крещеше едно име. Точно това беше: Белита. Все го питах коя е, но той казваше, че е било само сън. — Хвърля поглед към Дезире. — Мислите ли, че той е истинският баща на момчето?
— Според акта за раждане не е.
Дезире замълчава и започва да сглобява още парчета от пъзела в ума си. Оуди и Белита са се оженили в църква в Лас Вегас. Пет дни по-късно са били в Тексас. Ако Оуди е участвал в обира, защо би довел жена си и момчето със себе си? По-вероятно е всички те да са били просто очевидци, които са понесли последиците от случилото се. Може би Оуди и момчето са били изхвърлени от колата при удара или са били излезли край пътя и не са били в колата. Никой не се бе появил да разпознае тялото на Белита. Оуди е бил в кома. Момчето е било твърде малко, за да помогне.
Мос нарушава мълчанието:
— Защо Оуди не е казал на никого за момчето?
— Може би са го заплашили. Може би са заплашили живота на момчето.
Мос изсвирва през зъби.
— Това дете трябва да е скъпоценно за него.
— Защо?
— Не знаеш какви неща се случваха на Оуди в затвора. Преплува океан от лайна, в който повечето мъже биха се удавили.
Дезире го пренебрегна за миг, все още сглобяваше историята в главата си. Тя и Мос са работили за една и съща цел, но са се приближавали към нея от различни посоки. Заедно бяха създали завладяваща история, но това не я правеше истина.
Оуди Палмър е видял инцидента и престрелката. Видял е как жена му умира. Имало е седем милиона причини да бъдат очистени и премахнати всички свидетели, което значи Оуди да бъде убит или накаран да замълчи. Пробвали са и двете.
В престрелката са били замесени трима заместник-шерифи. Един е мъртъв, вторият — изчезнал, а третият е Райън Валдес. Областен прокурор Едуард Даулинг сега е новоизбран щатски сенатор. Франк Сеногълс е оглавявал разследването тогава, а сега е специален агент и е начело на случая. Кой друг би могъл да е замесен? Конспирацията е била изградена върху мълчанието на Оуди Палмър. Със сигурност са използвали момчето, за да го изнудват, и по тази причина са го държали близо… много близо.
Ами останалите членове на бандата? В първоначалните показания двамата заместник-шерифи твърдяха, че джип с тъмен цвят е бил паркиран до бронирания камион, а чувалите с пари са били прехвърлени в него. Джипът е тръгнал с висока скорост и после е открит изгорял до езерото Конроу. Тези подробности от историята са били добавени едва след престрелката. Заместник-шерифите лесно са можели да претърсят записите на диспечера за съобщения, свързани с откраднати и изгорели коли, и да изберат една, която да свържат с обира.
Никой не бе дал описание на липсващия член на бандата. Никой не бе заявил, че е видял Карл Палмър. Това беше просто предположение, което полицията спомогна да се затвърди, като раздуха слухове, сведения от трети страни и показания от неназовани свидетели. Някой пусна името на Карл на медиите и слухът заживя свой собствен живот. Скоро всички започнаха да го приемат за истина, която бе подкрепяна от периодични „забелязвания“ на Карл на места като Мексико и Филипините. Никога не се намериха снимки или отпечатъци. Карл мистериозно се изплъзваше всеки път, преди ФБР да успее да потвърди, че е той. Някой като Сеногълс би могъл да пуска лъжливи следи. Докато поддържаха този измислен член на бандата жив, никой нямаше да тръгне да разглежда обира по-отблизо.
Когато Дезире се връща в настоящето, слънцето е избледняваща искра на хоризонта, фермите са се превърнали в тресавища, канали и плитки езера. Ниски треви се огъват от вятъра, въздухът е наситен с миризма на сол и дъжд. Огромно небе. Огромна земя. Огромно море.
66
Нека взема момчето с мен — настоява Тони, като трие с ръце главата си, сякаш го сърби целият скалп.
— Тук е по-безопасно за него — казва Оуди, звучи глухо и пресекливо. Вади светлоотразителна жилетка от чантата на стареца. — По-добре облечи това.