Пред него има огради, издигнати насред плажа в смайваща структура, чиято цел е да се спре ерозията. В основата им има водорасли, изхвърлени от прилива. Оуди ги използва като прикритие и притичва от участък на участък. Близо до водата забелязва странна могила, която му прилича на изхвърлен кит, докато не осъзнава, че някой е издърпал лодка на пясъка, или може би тя се е откъснала от котвата си и е изплувала на брега. Оуди се мята на земята, зад фибростъклото на моторната лодка, и придържа рамото си. Пушката все още виси от ранената му ръка. Налага се да разтвори пръстите си със сила.
Всъдеходът, който го преследва, е спрял по-нагоре на плажа. Прожекторът го търси, плъзга се напред-назад по дюните.
Чува стъпки… някой тича презглава към него. Стиска пушката за топлата цев и се приготвя да я използва като бухалка.
„Ще отведа един от вас с мен, копелета такива!“
Замахва силно, но в последния момент пуска пушката, която се завърта покрай главата на Макс и пада с плясък във водата. Тийнейджърът се свлича до него и се опитва да си поеме въздух.
— Трябваше да тръгнеш в другата посока.
— Мисля, че баща ми е мъртъв.
Оуди не пита какво се е случило. Сега вече няма да оставят нито един от двама им жив.
— Ще им отвлека вниманието. Ти тръгни към канала.
— Ела с мен.
— Не.
— Защо не?
— Не мога да плувам.
Макс поглежда към рамото на Оуди, а после към лодката. Изправя се и се опитва да я завлече към водата, но тя е закопана в сухия пясък. Накланя я наляво-надясно. Дърпа. Оуди бута. Бавно лодката започва да се спуска надолу по пясъка. Всъдеходът е стигнал до оградите, прожекторът осветява дюните и се насочва към края на водата.
Макс стои в плитчината. Двамата чакат следващата вълна и правят един последен опит. Лодката се плъзва в океана, Оуди пада по лице и се нагълтва с вода. Макс го изправя и избутва в лодката, преди да я дръпне по-навътре; нагазва все повече, докато спира да усеща дъното, а после започва да рита с крака.
Оуди поглежда над ръба на лодката и вижда, че всъдеходът спира. Миг по-късно лъч светлина заслепява очите му. Залп от изстрели натрошава фибростъклото на лодката и образува пукнатини като паяжина на кърмата. Оуди изкрещява на Макс да залегне и сам се просва на дъното на лодката в локва от дъждовна вода. Още изстрели пронизват корпуса. Оуди пропълзява назад и крещи името на Макс, но не го вижда.
Тийнейджърът се подава откъм левия борд на лодката, от лицето му капе вода.
— Прекалено близо сме до брега.
Оуди поглежда към плажа. Не са се отдалечили от всъдехода. Течението влачи лодката настрани. Един от стрелците тича по пясъка, докато друг контролира прожектора. Още куршуми се забиват в корпуса. Оуди ляга по лице на палубата, ризата му вече е мокра, притиснал е буза в по-дълбока локва. Солена вода. Потъват.
Стрелбата спира за миг. Оуди се прехвърля през борда, като се държи за ръба с една ръка. Двамата с Макс ритат с крака, но лодката само се подмята — натежала е прекалено много. Необяснимо светлината от прожектора се завърта настрани от тях, а куршумите започват да пропускат целта. Оуди поглежда към плажа и забелязва някой, който тича по пясъка, през храстите и тревите, като полеви защитник във футбола.
Мос Уебстър контролира нещата. Чувства се като в онази сцена от филма „Непреклонните“, в която Рустър Когбърн захапва юздите на коня, галопира сред дъжд от куршуми с пушка в една ръка и револвер в другата и крещи: „Хайде, презареди си оръжието, скапан кучи сине!“ Мос не обръща внимание на обстрела, отстрани изглежда като мъж, на когото не му пука; като мъж, ядосан до краен предел. Прожекторът се опитва да го освети, но човекът, който го управлява, започва да танцува като кукла на конци, докато куршуми обсипват гърдите му.
Другият стрелец се опитва да върне огъня, но е хванат в прожекторите — човешко привидение, извадено на показ от светлината. Мос стреля, докато автоматът се изпразва, а после го захвърля настрани. Върви напред, прицелва се и стреля, прицелва се и стреля.
Стрелецът е клекнал в класическа поза, точно както учат експертите в Куантико[64], но това не му помага особено. В гърлото му се забива куршум, той потреперва и пада, а кръвта му обагря пясъка.
Следва тишина. Чува се само поклащането на лодката във водата. Оуди се държи с една ръка, подпрял брадичка на ръба. Водата е много студена, течението дърпа краката му и се опитва да го повлече надолу.
64
Малък град в Североизточна Вирджиния, където се намира академията за подготовка на агенти на ФБР. — Б. р.