— Трябва да плуваме — казва Макс.
— Ти върви. Аз ще остана тук.
— Не е далеч.
— Рамото ми е много зле.
— Можеш да риташ с крака.
— Не.
— Няма да те оставя тук.
Оуди си спомня какво казваше баща му за вкопчването в плаващи останки — че трябва да се залови като лепка, но той не знаеше какво е лепка.
„Добре де, да се заловиш като еднорък мъж, който виси от скала, докато го гъделичкат.“
„Аз имам гъдел.“
„Знам.“
„Трябва да се заловиш като изплашено котенце за пуловер. Трябва да се заловиш като бебе, кърмено от Мерилин Монро.“
И Оуди се вкопчва в моторната лодка, докато пръстите му стават безчувствени и той не може да се държи повече със здравата си ръка. Изтощен и почти в безсъзнание, не усеща как се изпуска, не започва да драпа да се хване за нещо, нито се опитва да поеме още глътка въздух. Вместо това просто се плъзва под повърхността, уморен е от борбата и копнее да заспи.
Носи се към дъното и гледа нагоре към моторната лодка, като се чуди дали е възможно човек да види звездите изпод водата. После се появява тя — същият ангел, който му се яви през нощта, когато избяга от „Три реки“ и преплува „Чоук Кейниън“. Облечена е в прозрачна бяла роба, която се рее и вие около нея като на забавен каданс.
Сърцето му полита от радост. Щом тя е тук, той няма да умре сам. Белита обвива краката си около кръста му и придърпва главата му върху гърдите си. Той чувства топлината на тялото й и мекотата на косата й, която го гали по лицето.
Пред тях се разстила бъдещето им — ще се будят в сатенени чаршафи, ще слушат как океанът се разбива в брега. Ще закусват в кафене до пазара, ще ядат тортили и пържени банани. Ще плуват сред яснозелените вълни и ще лежат на пясъка, докато слънцето ги прогони обратно вътре, при прохладата на стаята със затворени кепенци, където ще правят любов под въртящите се перки на вентилатора…
— Трябва да се върнеш — прошепва му Белита.
— Не. Моля те, нека остана.
— Не е дошъл моментът.
— Изпълних обещанието си. Той вече е в безопасност.
— Все още се нуждае от теб.
— Толкова съм самотен.
— Сега вече имаш него.
Белита го целува и Оуди потъва по-надълбоко, щастлив да се удави в прегръдките й, но някой сграбчва яката на ризата му с ръка, хваща врата му и го издърпва нагоре, после рита енергично със силни момчешки крака и плува към брега.
Епилог
Странно нещо е човек да се разпише в книгата за посетители и да влезе в затвор, където е прекарал почти една трета от живота си. Още по-странно е да тръгне надолу по тесния дълъг коридор към стаята за свиждания, покрай плексигласовите стъкла, където затворниците чакат да видят съпругите, майките, синовете и дъщерите си.
Оуди е доста нервен, когато сяда и оглежда обстойно редовете, където хлапета шават неспокойно върху скутовете на майките си, а те ги повдигат към плексигласа, за да лепнат целувка на прозрачната преграда.
Мос се появява и си придърпва стол, привежда се надолу, за да вмести огромната си фигура в прозореца за свиждания. Вдига телефона, който прилича на играчка в юмрука му.
— Здрасти!
— Как си, Голям тип?
Мос се ухилва.
— По-щастлив от риба във вода. Как е рамото?
Оуди повдига лявата си ръка, която все още е превързана.
— Кариерата ми в НБА приключи.
— Вие, белите, и бездруго не можете да скачате. — Мос се обляга назад на стола си и вдига крака на тясната масичка. — С какво дойде дотук?
— Агент Фърнис ме докара.
— Къде е тя?
— Говори с главния надзирател, но ще дойде да ти каже „здрасти“. Реши, че ще се радваме да прекараме малко време насаме.
— Надявам се, не мисли, че сме гейове?
— За теб, може би.
— Да бе, пробвай се да ми го кажеш в очите, като изляза оттук.
— И кога ще е това?
— Според адвоката ми имам добър шанс за ранно помилване, особено след като дадох показания срещу Валдес и Пилкингтън пред съдебните заседатели.
— Колко ранно?
— Преди да стана на петдесет, което май е доста близо, в общи линии.
— Като си говорим за близост, как е Кристъл?
— О, добре е. За малко я изпусна. Беше облякла една от любимите ми рокли — подчертава й циците.
— Гледай само специален агент Фърнис да не те чуе да говориш така.
— Спокойно, няма. — Мос се ухилва. — Гледа ли новините по телевизията?
— Да.
Мос говори за ареста на сенатор Даулинг. Обграден от телевизионни камери и джафкащи репортери, сенаторът бе поведен по улицата от двама агенти от ФБР — единият беше толкова нисък, че се виждаше само върхът на главата й. Съдебният състав бе обвинил Даулинг в подкупване на съдебната система и изкривяване на хода на правосъдието.