— Трябва да й вземем хубав надгробен камък — казва Макс и помага на Оуди да се изправи. — Имаш ли идея какво да напишем на него?
Оуди се замисля за миг и осъзнава, че винаги е знаел епитафията: „Животът е кратък. Любовта е необятна. Живей, сякаш утре няма да те има.“
Благодарности
Както винаги има хора, на които трябва да благодаря: редактори, агенти и издатели. Някои от тях са обичайните заподозрени — като Марк Лукас, Урсула Макензи, Георг Рюхлайн, Дейвид Шели, Джош Кендъл, Луси Малагони, Ники Кенеди, Сам Единбъро и Ричард Пайн.
Други са нови попълнения, а именно Марк Прайър — областен адвокат и криминален автор, роден в Ливърпул и работещ в Тексас, чиито съвети по правни въпроси бяха безценни.
Всеки, който пише за Тексас, познава гигантите, творили преди него, и аз съм благодарен на Уилям Фокнър, Кормак Маккарти, Джеймс Лий Бърк, Бен Фаунтин и Филип Майър, както и на актьорите, които представят прозата им в аудиоформат. Техните произведения ми помогнаха да се потопя в атмосферата на Тексас и — надявам се — да уловя ритъма на езика.
Накрая искам да благодаря на трите си дъщери, които растат, но за щастие, остават близо до мен. Тази книга е посветена на Бела, най-малката, която често се чувства пренебрегната, но аз й обещах, че ще запазя всичко най-хубаво за нея.
Тяхната майка — моята съпруга, също настоява да й благодаря, въпреки че не ми стигат думи да опиша жената, която е до мен вече почти трийсет години. Тя знае, че я обичам, но все пак ще й го кажа отново: „Обичам те.“