Досието на Оуди Палмър е разтворено върху бюрото му. Няма данни за употреба на наркотици или алкохол. Няма глоби. Няма лишаване от привилегии. През първата година е влизал дузина пъти в болница след сблъсъци с други затворници. Намушкан (два пъти). Нарязан. Душен. Тровен. После нещата утихнали, въпреки че и сега от време на време някой се опитваше да отнеме живота му. Преди месец друг затворник бе напръскал решетките на килията му със запалителна течност и се беше опитал да го превърне във факла. Но въпреки атаките Палмър никога не бе искал да го изолират от общите части на затвора. Не беше молил за специално отношение, не се беше подмазвал за услуги, нито се беше опитвал да заобиколи правилата в своя полза.
Като повечето затворнически досиета и неговото не съдържа много информация за миналото му. Оуди може да е израснал в някоя воняща дупка. Баща му може да е бил алкохолик или майка му — наркоманка, или просто е имал лошия късмет да се роди беден. Нямаше предупредителни знаци, нито обяснения или разкрития. И все пак нещо в случая „Палмър“ предизвиква у надзирателя сърбеж на място, където не е прилично да се почеше. Може би се чувства така заради двете непознати коли, които видя в паркинга за посетители тази сутрин: тъмносин кадилак и пикап с ролбар и прожектори.
Мъжът в кадилака не си направи труда да отиде до портата за посетители, но от време на време излизаше и се протягаше. Висок, слаб и без шапка, той беше облечен в тясноскроен черен костюм и обут в тежки ботуши, а лицето му имаше странно безкръвен цвят.
Вторият шофьор пристигна в осем сутринта, но се придвижи до зоната за влизане три часа по-късно. Човек с мощно телосложение, макар и понаедрял в коремната област. Беше облечен в униформа на шериф с остри ръбове от гореща ютия, а косата му бе спретнато подстригана над големите уши.
— Аз съм шериф Райън Валдес от Дрейфъс Каунти — заяви той, когато подаде на Спаркс хладната си суха ръка за поздрав.
— Далеч сте от дома, шериф.
— Да, сър, май наистина е така. Виждам, че имате работа тази сутрин.
— И е още рано. Какво мога да направя за вас?
— Тук съм, за да ви помогна с издирването на Оуди Палмър.
— Оценявам предложението ви, но ФБР и местната полиция държат нещата под контрол.
— Федералните си нямат шибана идея!
— Моля?
— Имате си работа с хладнокръвен убиец, който никога не е трябвало да бъде допускан в затвор със средно ниво на сигурност. Трябваше да седне направо на електрическия стол.
— Не аз определям присъдите, шериф, моята работа е да ги държа под ключ.
— Аха. И добре ли се справяте със задачата?
Цветът се отдръпна от бузите на надзирателя и пулсиращ червен облак от пламтящи въглени заигра пред очите му. Десет секунди. Двайсет. Трийсет. Усещаше как кръвта бие в слепоочията му. Накрая успя да заговори:
— Затворник избяга от смяна под мое ръководство. Поемам отговорността. Това е урок по смирение. Трябва да опитате някой път.
Валдес разпери длани и се извини.
— Съжалявам, че започнахме лошо. Оуди Палмър е от особен интерес за шерифското управление в Дрейфъс Каунти. Ние го арестувахме и осъдихме.
— Разбирам, но той вече не е ваша грижа.
— Смятам, че ще се опита да се върне в Дрейфъс Каунти, за да се срещне с криминално проявените си приятелчета.
— На какво основание?
— Информацията е поверителна, но мога да ви уверя, че Оуди Палмър е изключително опасен и с добри връзки. Дължи на щата седем милиона долара.
— Парите са федерална собственост.
— Мисля, че издребнявате, сър.
Спаркс изучава младия мъж внимателно, забелязва следите от безсъние и белезите от акне, надупчили бузите му.
— Защо сте тук всъщност, шериф?
— Вече ви обясних.
— Съобщихме, че Оуди Палмър е избягал едва в седем часа тази сутрин, а в това време вие вече бяхте паркирали отвън от поне час. Така че или сте знаели, че той ще избяга, или сте дошли по друга причина.
Валдес се изправи и пъхна палци в колана си.
— Надзирател, някакъв проблем ли имате с мен?
— Може би ще правите по-добро първо впечатление, ако си изкарате главата от задника.
— Четирима души умряха в онзи обир. Палмър беше виновен за смъртта им, без значение дали е дръпнал спусъка, или не.
— Това е ваше мнение.
— Не, такива са фактите. Бях там в онзи ден. Прескачах части от човешки тела, минах през локви кръв. Видях жена, изгоряла жива в колата си. Все още чувам писъците й…