Преструвката за колегиалност се беше изпарила без следа като рибка, изплюла куката на въдица. Шерифът се усмихна, без да показва зъби.
— Дойдох да ви предложа помощта си, защото познавам Палмър, но изглежда, не сте заинтересован.
Сложи шапката на главата си, нагласи периферията и си тръгна. Блъсна вратата, без да натисне дръжката, като си мърмореше под нос. Надзирателят гледаше през прозореца на офиса си, докато не видя Валдес да прекосява паркинга до пикапа си. Защо окръжен шериф би пропътувал триста и двайсет километра, за да каже на главен надзирател в затвор как да си върши работата?
7
Мос е прекарал безсънна нощ в Дупката в опит да излекува по-скоро нараненото си его, отколкото раните си. Не обвинява пазачите, че са го пребили. Даде им повод, като си изпусна нервите. Беше ги „упълномощил“, както би се изразил психиатърът му. Контролирането на гнева винаги е било проблем за Мос. Всеки път, когато е поставен под напрежение или изживява стрес, се чувства, сякаш малка птичка е заклещена в главата му, цвърчи и се опитва да излезе. Иска да смаже тази птичка. Иска звукът да спре.
Моментите, в които напълно губи самообладание, са почти еуфорични. Цялата му омраза, страх, гняв и гордост, успехите и провалите му се сливат в едно и животът му сякаш придобива смисъл. Освободен е от свят на мрак и невежество. Чувства се жив. Опиянен. Недостижим. Но сега разбира колко разрушителна може да е тази сила. Работил е усърдно, за да контролира избухванията си и да избяга от миналото, за да стане различен човек.
Докато трие с пръст мястото, където трябва да стои брачната му халка, Мос си мисли за Кристъл и какво ще каже тя следващия път, когато го посети. Женени са от двайсет години (той е прекарал в затвора петнайсет от тях), но някои съюзи са предначертани от звездите… или пък не. Кристъл беше на седемнайсет, когато я срещна на родеото в Сан Антонио. Беше облегната на рамото на момче с конски зъби и лице като пица „Пеперони“, но се държеше, сякаш търси някой по-интересен — макар и може би не чак толкова интересен, колкото се оказа Мос.
Майка й винаги я предупреждавала за момчета като Мос, което само направило Кристъл по-любопитна. Беше девствена, както откри Мос по-късно. Веднъж или два пъти й се искало някое момче да я хвърли на леглото и да й покаже абсолютно всичко, но в ухото си все чувала гласа на майка си, която казвала, че похотта е смъртен грях, а ранната бременност проваля живота.
Мос бе отишъл на родеото, за да провери охраната и да разузнае колко пари са събрани от продажбата на билети, но идеята му за удар се провали, когато видя колко много полицаи бяха на смяна. Затова си купи корндог[10], гръмна дузина метални патици на стрелбището и спечели плюшен Пинко розовата пантера. По-късно видя Кристъл, която гледаше парада. Не беше и наполовина толкова красива, колкото други момичета, които той познаваше, но нещо в нея палеше кръвта му.
Гаджето й беше отишло да й вземе безалкохолно, а Кристъл се отдалечи с Мос, като се смееше на ласкателствата му и слушаше музиката. Той искаше да се изтъкне. На стрелбището и на целенето на кокосови орехи[11] й спечели плюшен паток — Дафи Дък, два хелиеви балона и кукла на пръчка. Двамата седнаха да наблюдават родеото. Мос знаеше какъв ефект ще има върху Кристъл гледането на каубои, които яздят бикове и коне. По негово мнение повече бременности се дължаха на родеото, отколкото на който и да е друг вид забавление, освен може би стриптийз програмите. Кристъл беше замаяна от вълнение и Мос знаеше, че му е в кърпа вързана. Щеше да направи всичко за него. Щеше да я заведе в дома си, да го направят в колата или дори прави — с треперещи колене зад стаята на ужасите.
Но сгреши. Кристъл го целуна по бузата, като пренебрегна най-добрите му свалячески реплики, и му даде телефонния си номер.
— Можеш да ми звъннеш утре вечер в седем. Нито минута по-рано или по-късно.
После си тръгна, поклащайки бедрата си като метроном. Мос знаеше, че са го изиграли като в лесна игра на карти, и в същия миг осъзна, че не му пука. Тя беше умна, секси и енергична. Какво повече можеше да иска един мъж?
По вратата блъска пазач. Мос се изправя на крака и застава с лице към стената. Отново го оковават и го водят на душовете, а после в зоната за свиждания — не в главния участък за посетители, а в малка стая за разпити, която обикновено се ползва от адвокати за срещи с клиентите им.
Психиатърът на затвора, госпожица Хелър, чака пред стаята. Затворниците я наричат госпожица Притикин[12], защото е единствената жена тук, която тежи по-малко от 90 килограма. Мос сяда и я чака да каже нещо.
10
Американско ястие; хотдог на клечка, покрит с дебел слой запечено царевично брашно. — Б. пр.
11
Традиционна игра по американските панаири, която включва целене с дървени топки на подредени в редица кокосови орехи. — Б. пр.
12
Прякорът идва от известната диета без мазнини на Натан Притикин, изключително популярна сред жените, които искат да отслабнат. — Б. пр.