Когато Карл влезе в затвора за първи път, Оуди му пишеше писма всяка седмица. Не пристигаха кой знае колко отговори, но знаеше, че Карл не обича особено нито да чете, нито да пише. А когато по-късно хората разказваха истории за брат му, Оуди се опита да не им вярва. Искаше да помни брата, който беше негов идол, онзи, който го водеше на щатския панаир и му купуваше комикси.
Двамата ходеха за риба на река Тринити, но не можеха да изядат нищо от улова си заради замърсителите. Улавяха предимно колички за пазаруване и изхвърлени гуми, докато Карл пушеше трева и разказваше на Оуди истории за разни тела, потопени в мрачни дълбини.
— Слагат им бетон, за да са тежки — каза хладно. — Все още са там долу, заседнали в калта.
Карл разказваше и истории за известни гангстери и убийци като Клайд Бароу и Бони Паркър, които бяха израснали на по-малко от два километра от родното място на Оуди. Бони бе учила в гимназията „Семент Сити“, която вече бе прекръстена, когато той седеше в класните й стаи и гледаше през прозореца към различни фабрики, но към същите къщи.
— Бони и Клайд прекарали едва две години заедно — обясни Карл. — Но са изживели всяка проклета минута, сякаш им е последна. Било е любовна история.
— Не искам да слушам за целуване — обади се Оуди.
— Някой ден ще искаш — увери го Карл през смях. И като се наведе напред и заговори тихо, му описа финалната засада, сякаш му разказваше история за духове край лагерен огън.
Оуди си представи мъгливата сцена преди изгрев, самотния път извън Сейлс, Луизиана, където полицията и тексаските рейнджъри приклещили двойката на 23 май 1934 година и открили огън без предупреждение. Бони Паркър била само на двайсет и три. Погребали я в гробището „Фиштрап“ на няма и деветдесет метра от мястото, където Оуди и Карл израснаха (въпреки че по-късно преместили тялото й в гробището „Краун Хил“, за да е по-близо до баба си и дядо си). Клайд бил погребан на два километра оттам, в гробището „Уестърн Хайтс“, където хората още посещават гроба му.
Карл влезе за първи път в затвора за пощенски измами и злоупотреба с банкомати, но това, което го погуби, бяха наркотиците. Пристрасти се към тях в щатския затвор в Браунсвил и така и не ги отказа. Когато освободиха Карл, Оуди беше на деветнайсет и вече в колежа. Отиде с колата до Браунсвил да го прибере. Брат му излезе, облечен в риза на зелено райе, чифт панталони от полиестер и твърде дебело кожено палто.
— Не ти ли е горещо в това?
— Предпочитам да го облека, отколкото да го нося в ръце — каза Карл. — Изглеждаш добре, братле.
Тогава Оуди все още играеше бейзбол и редовно вдигаше тежести.
— Ти също — излъга Оуди.
Карл изглеждаше изцеден, мършав и гневен — сякаш търсеше нещо, до което няма достъп. Хората казваха, че в тяхното семейство Оуди е наследил интелекта, като че ли интелигентността е нещо, което пристига с пратка, и трябва да си вкъщи в деня на доставката, защото иначе пакетът се връща обратно. Но не ставаше въпрос за интелект. А за кураж, преживявания, желания и още дузина други съставки.
Оуди разходи Карл с колата из стария квартал, който изглеждаше по-незападнал, отколкото Карл го помнеше, но все още имаше едноетажни молове, евтини вериги магазини, дрогерии и момичета, които проституират в колите си на булеварда.
В магазина „Севън илевън“[14] Карл се втренчи в две гимназистки, които влязоха да си купят „Слърпи“[15]. Бяха облечени в къси дънкови панталонки и тесни тениски. Познаваха Оуди. Усмихнаха се. Флиртуваха. Карл направи някакъв коментар и те спряха да се усмихват. В този момент Оуди погледна брат си по-внимателно и съзря нещо ново у него: остра, почти плашеща склонност да мрази самия себе си.
Купиха си шест бири и седнаха до река Тринити, под железопътния мост. Влаковете преминаваха с грохот над главите им на път към „Юниън Стейшън“. Оуди искаше да разпита брат си за затвора. Как е там? Истина ли са и половината истории, които се говорят? Карл го попита дали има трева.
— Освободен си условно.
— Помага ми да се отпусна.
Двамата седяха мълчаливо и гледаха как кафявите води се вият във водовъртежи.
— Наистина ли мислиш, че има тела там долу? — подхвърли Оуди.