— Сигурен съм — кимна Карл.
Оуди му каза за стипендията си в университета „Райс“ в Хюстън. Щяха да платят таксите му, но трябваше сам да покрие разходите си за жилище и храна, затова работеше двойни смени в залата за боулинг.
Карл обичаше да го дразни за това, че е „умникът в семейството“, но Оуди си мислеше, че брат му тайно се гордее с него.
— Какво ще правиш сега? — попита.
Карл сви рамене и смачка кутийката от бира с ръка.
— Татко казва, че може да ти намери място като работник на строеж.
Брат му не отговори.
Когато най-после стигнаха у дома, последва изобилие от прегръдки и сълзи. Майка им непрекъснато сграбчваше Карл откъм гърба, сякаш щеше да й избяга. Татко им си дойде рано от гаража, което правеше рядко. Не каза много, но Оуди виждаше, че е щастлив, задето Карл си е отново у дома.
Месец по-късно Оуди започна втората си година в колежа в Хюстън и не се прибра в Далас до Коледа. Дотогава Карл вече живееше в къща в Хюстън и се занимаваше с различни неустановени дейности. Беше скъсал с приятелката си и караше мотоциклет, който „пазеше за приятел“. Изглеждаше нервен. Избухлив.
— Хайде да играем покер — предложи на Оуди веднъж.
— Опитвам се да пестя пари.
— Може да спечелиш някакви.
Карл го убеди да играе, но непрекъснато сменяше правилата, като казваше, че така играят в затвора. И понеже всички промени бяха в негова полза, Оуди загуби половината пари, които беше спестил за колежа. Брат му излезе и се върна с бира. Взел беше също метамфетамини и екстази. Искаше да се надрусат и така и не разбра защо Оуди предпочете да си отиде вкъщи.
Следващото лято Оуди работи в залата за боулинг и в гаража. Карл наминаваше често и се опитваше да иска пари назаем. Сестра им Бернадет беше започнала да излиза с момче, което работеше в банка в центъра. Имаше кола и хубави дрехи. Карл не го харесваше.
— За какъв се мисли тоя?
— Не прави нищо лошо — възрази Оуди.
— Мисли си, че е по-добър от нас.
— Защо реши така?
— То се вижда. Държи се надменно.
Карл не искаше да слуша, когато му обясняваха, че някои хора работят здраво, за да живеят в хубава къща или да карат нова кола. Предпочиташе да презира успеха им. Сякаш стоеше отвън, непоканен на нечие частно парти, с нос, притиснат до прозореца, взрян във въртящите се поли и красивите танцуващи момичета. Не просто гледаше завистливо. А изпитателно. Възмутено. Жадно.
По-късно същото лято брат му позвъни към десет часа вечерта. Бил в бар в Източен Далас. Моторът му се повредил и трябвало някой да го закара вкъщи.
— Няма да дойда да те взема — каза Оуди.
— Обраха ме. Нямам пари.
Оуди прекоси целия град. Паркира отпред. Барът имаше светеща реклама на бира „Дикси“ и дървен под, покрит с фасове, които напомняха за смачкани хлебарки. Няколко рокери играеха билярд и удряха бялата топка толкова силно, че звучеше като удар на камшик. Единствената жена беше на около четирийсет, облечена бе като тийнейджърка и танцуваше пияна пред джубокса, докато дузина мъже я гледаха.
— Остани за едно питие — каза Карл.
— Мислех, че нямаш пари.
— Спечелих малко. — Брат му посочи към билярдната маса. — Какво ще пиеш?
— Нищо.
— Вземи си безалкохолно.
— Отивам си у дома.
Оуди излезе. Карл го последва на паркинга ядосан, че го е изложил пред новите му приятели. Зениците му бяха разширени и първите два пъти не нацели дръжката на вратата. Оуди го закара вкъщи, свалил прозорците на колата, в случай че на Карл му се доповръща. Пътуваха мълчаливо и Оуди помисли, че Карл е заспал. Но брат му внезапно заговори и звучеше като изгубено дете.
— Никой няма да ми даде втори шанс.
— Дай си малко време — отвърна Оуди.
— Не знаеш какво е. — Карл се изправи на седалката. — Трябва ми само един голям удар. И ще съм се уредил. Ще мога да се махна от това място и да започна на чисто някъде, където няма хора с предразсъдъци към мен.
Оуди не разбираше.
— Помогни ми да обера банка — заяви Карл, без да увърта повече.
— Какво?
— Мога да ти дам двайсет процента от печалбата. Трябва само да караш колата. Няма нужда да влизаш. Просто стой в автомобила.
Оуди се разсмя.
— Няма да ти помогна да обереш банка.
— Само трябва да караш.
— Ако искаш пари, хвани се на работа.
— Лесно ти е да го кажеш.
— И какво трябва да значи това?
— Ти си синеокото момченце, любимецът. Нямам нищо против да съм блудният син. Помогни ми да си взема моя дял по-рано и ще се изпаря без следа.
— Ние нямаме дялове.