— Защото ти получи всичко.
Върнаха се в къщата на родителите си. Карл спа в старата си стая. Оуди се събуди жаден през нощта и тръгна да си вземе чаша вода. Намери Карл в кухнята — седеше в пълен мрак, само от открехнатата врата на хладилника се процеждаше светлина. Лицето му блестеше.
— Какво си взел?
— Само нещо, което да ми помогне да спя.
Оуди изплакна чашата си и се обърна да си върви.
— Съжалявам — каза Карл.
— За какво?
Той не отговори.
— За световния глад, за глобалното затопляне, за еволюцията? За какво съжаляваш?
— Че съм такова разочарование.
Оуди се върна в колежа и приключи втората си година там с най-добър успех по почти всички предмети. Работеше през нощта в денонощна пекарна и ходеше на лекции с брашно по дрехите. Едно момиче, навярно мажоретка, му даде прозвището Кнедлата, което му остана.
Когато се прибра вкъщи на следващата Коледа, откри, че колата му я няма. Карл я беше взел назаем и не си беше направил труда да я върне. Вече не живееше вкъщи. Отседнал бе в мотел край магистралата „Том Ландри“ и живееше с момиче, което приличаше на проститутка и имаше бебе. Оуди намери брат си до басейна облечен в същото кожено палто, което носеше, когато излезе от „Браунсвил“. Очите му бяха като стъклени, а под стола му лежаха смачкани бирени кутийки.
— Искам ключовете от колата си.
— Ще ги донеса по-късно.
— Искам ги сега.
— Няма бензин.
Оуди не му повярва. Качи се зад волана и завъртя ключа. Двигателят угасна. Хвърли ключовете обратно на Карл и хвана автобуса до вкъщи. Взе бейзболната си бухалка, отиде до клетката за батиране и направи осемдесет подавания, докато изкара яда си.
Едва по-късно научи какво се е случило въпросната вечер. След като си тръгнал от мотела, Карл напълнил резервоара с туба бензин и отишъл до магазина за алкохол на булевард „Хари Хайнс“. Взел пакет с шест бири от хладилника, царевичен чипс и дъвка. Продавачът бил възрастен китаец, който носел униформа с име на табелката, което никой не можел да произнесе.
Единственият друг клиент в магазина бил в далечния му край и търсел клекнал определен вкус „Доритос“ за бременната си жена. Бил полицай в извънработно време и се казвал Пит Аройо. Жена му Деби чакала отвън и ядяла сладолед, защото й се похапвало и нещо сладко освен пикантно.
Карл отишъл до продавача, извадил автоматичен „Браунинг“ двайсет и втори калибър от палтото си и го опрял в главата на възрастния мъж, като му казал да изпразни касовия апарат. Последвали множество молби на китайски, които Карл не разбрал.
Пит Аройо сигурно е видял Карл в кръглото огледало над пътеките. Придвижил се бавно, стигнал зад гърба му и извадил пистолета си. Приклекнал, прицелил се и казал на Карл да вдигне ръце във въздуха. Точно тогава Деби бутнала тежката врата, бременният й корем изпъквал като тиква на Хелоуин. Видяла пистолета. Изпищяла.
Пит не дръпнал спусъка. Карл го направил. Полицаят паднал и изстрелял куршум, който уцелил Карл в гърба, а той се качил в колата си и отпрашил. Парамедиците се мъчили четирийсет минути да спасят Пит Аройо, но той починал, преди да стигнат до болницата. По това време свидетели вече били дали на полицията описание на стрелеца и казали, че зад волана на колата му може да е имало още някой.
9
Автобусът тръгва за Хюстън в седем и половина вечерта. Оуди се качва в последния възможен момент и сяда близо до аварийния изход. Преструва се на заспал, но тайно гледа към площадката на автогарата в очакване да чуе сирени и да види блясък на мигащи светлини.
— Свободно ли е мястото? — пита един глас.
Оуди не отговаря. Дебел мъж повдига куфара си в багажното отделение и стоварва плик с храна на таблата пред седалката.
— Дейв Майърс — казва, като протяга към Оуди огромна ръка с червени лунички. На около шейсет години е, с увиснали рамене и гънки тлъстина вместо брадичка. — Ти имаш ли си име?
— Смит.
Дейв се подсмихва.
— Става.
Яде шумно, като ближе сол и сос от пръстите си. После включва лампата за четене над главата си и разгръща вестник. Обръща шумно страниците.
— Явно пак ще намаляват граничните патрули — казва. — Как ще държат нелегалните имигранти вън от щата? Подай им пръст и ще ти отхапят цялата ръка.
Оуди не отговаря. Дейв обръща страниците и сумти.
— Забравили сме как се води война в тази страна. Я виж Ирак. — Произнася го „Айрак“. — Мен ако питаш, трябва да се пуснат атомни бомби над цял куп мюсюлмански държави, нали ме разбираш. Но няма да стане с черен в Белия дом, особено щом второто му име е Хюсеин.