— Знам какво правиш. Опитваш се да спечелиш доверието ми, за да можеш да ни причиниш ужасни неща.
— Страдаш от параноя — отвръща Оуди.
— Не съм наркоманка или проститутка.
— Радвам се да го чуя. — Оуди отпива от кафето си. — Ще се върна там, където седях, ако искаш.
Жената не казва нищо. На неоновата светлина Оуди вижда луничките по носа и очите й, които са — какви? — зелени или сини, или нещо средно. Малкото момиченце е успяло да си открадне четвъртинка от хамбургера и го яде, като се прикрива с ръчичка. Протяга се и си взема пържен картоф.
— Как се казваш? — пита я Оуди.
— Шкарлет.
— Получи ли нещо срещу този зъб, Скарлет?
Тя кима и вдига нагоре куклата си, Парцаливата Ан[17], която изглежда втора ръка, но и много обичана.
— Как си я кръстила?
— Бети.
— Хубаво име.
Скарлет покрива носле с ръкава си.
— Ти милишеш.
Оуди се засмива.
— Имам намерение да си взема душ скоро. — Протяга ръка. — Аз съм Спенсър.
Скарлет поглежда протегнатата длан, извръща очи към майка си и едва след това протяга своята. Цялата й ръчичка се побира в юмрука му.
— А как е твоето име? — пита Оуди майката.
— Каси.
Жената не поема ръката му. Въпреки хубостта й Оуди може да види твърдата обвивка на Каси като белези, покрили стара рана. Може да си я представи как расте в бедняшки квартал, как мами момчетата да й купят ледено десертче в замяна на бърз поглед под гащичките й, как използва сексуалността си, но никога не осъзнава напълно опасностите на играта.
— И какво правите навън толкова късно, дами? — пита Оуди.
— Не е твоя работа.
— Ние шпим в колата — казва Скарлет.
Майка й изшътква. Детето гледа към пода и прегръща куклата си.
— Знаеш ли някой евтин мотел наблизо? — пита Оуди.
— Колко евтин?
— Евтин.
— На едно пътуване с такси са.
— Няма проблем. — Става от сепарето. — Е, аз по-добре да тръгвам. Приятно ми беше да се запознаем. — Прави пауза. — Кога за последно си взехте горещ душ?
Каси го поглежда гневно. Оуди вдига ръце в защита.
— Това не прозвуча добре. Извинявай. Просто някой ми открадна портмонето в автобуса и ще е проблем да си взема стая в мотел без документ за самоличност. Имам достатъчно пари, но не и документи.
— Какво общо има с мен това?
— Ако ти се регистрираш за стаята, аз ще я платя. Ще платя за две стаи. Ти и Скарлет можете да вземете едната.
— Защо ти е да го правиш?
— Трябва ми легло, а на вас двете — душ.
— Може да си изнасилвач или сериен убиец.
— Може да съм избягал затворник.
— Да бе.
Каси се вглежда внимателно в лицето му, сякаш се опитва да реши дали е на път да вземе глупаво решение.
— Имам електрошок — предупреждава го внезапно. — Само опитай нещо, и ще те поваля.
— Не се и съмнявам.
Колата на Каси е потрошена хонда, паркирана в празен парцел зад табела на „Кока-кола“. Младата жена къса квитанция, поставена зад чистачките й, и я смачква на топка. Оуди носи Скарлет на ръце, главата й почива на гърдите му. Спи. Изглежда толкова малка и крехка, че той се страхува да не я счупи. Спомня си последния път, когато носи дете — малко момче с толкова кафяви очи, че придаваха истински смисъл на думата „кафяво“.
В колата Каси се навежда, тъпче спални чували в ъглите и дрехи в куфар, за да пренареди нещата им. Оуди оставя Скарлет на задната седалка и слага възглавница под главата й. Двигателят се запъва няколко пъти, преди да запали. „Стартерът почти е заминал“ — мисли си Оуди и си спомня годините, прекарани в гаража на татко му. Шасито остъргва бордюра, когато се спускат на безлюдната улица.
— От колко време живеете в колата? — пита.
— Месец — отвръща Каси. — Бяхме отседнали при сестра ми, докато не ни изхвърли. Каза, че съм флиртувала със съпруга й, но беше обратното. Не можеше да си държи ръцете прибрани. Кълна се, няма един свестен тип в тоя скапан град.
— А бащата на Скарлет?
— Травис загина в Афганистан, но армията не иска да ми плаща пенсия или да признае Скарлет за негова дъщеря, защото с него не бяхме женени. Бяхме сгодени, но това не се брои. Беше убит от СВУ[18], знаеш ли какво е това?
— Заложена на пътя бомба.
— Да. Аз не знаех, докато не ми казаха. Невероятно е какво научава човек. — Почесва носа си с китка. — Родителите му се държаха с мен като с мързелива мърла, която е родила само за да получава издръжка от правителството.
— А твоите?
— Нямам майка. Почина, като бях на дванайсет. Татко ме изхвърли, когато забременях. За него нямаше значение, че с Травис смятахме да се оженим.
17
Героиня на американския писател Джони Грюел (1880–1938) от поредица книги, написани и илюстрирани за малки деца. По-късно започва да се произвежда парцалена кукла с червена прежда за коса и триъгълен нос, наречена Парцаливата Ан. — Б. пр.