Врати се отварят и затварят. Двама мъже вървят по чакъла. Застават пред него. Мос вижда очертанията им. Единият носи излъскани черни обувки. Официални дрехи. С наднормено тегло е, но когато стои изправен, прави впечатление на по-стегнат мъж. Партньорът му е по-слаб, а вероятно и по-млад, носи каубойски ботуши и кафяви панталони. Изглежда, никой от двамата не бърза да заговори.
— Ще ме убиете ли? — пита Мос.
— Не съм решил — казва по-възрастният мъж.
— Аз имам ли право на глас?
— Зависи.
Мос чува звук от измъкване на пушка и от щракане на предпазител.
— Да не си гъкнал, освен ако не ти зададем директен въпрос, ясно?
Мос не отговаря.
— Това беше директен въпрос.
— О, да, ясно ми е.
— Къде е Оуди Палмър?
— Не знам.
— Много жалко. Надявах се, че с теб бихме могли да правим бизнес.
Опират оръжие в главата на Мос и го забиват зад дясното му ухо.
— Аз мога да правя бизнес — казва той.
— Издай Оуди Палмър.
Мос чува как спусъкът се запъва назад.
— Не мога да ви кажа нещо, което не знам.
— Вече не си в затвора. Нямаш причина да се правиш на корав.
— Ако знаех, щях да ви кажа.
— Може би просто си лоялен.
Мос поклаща глава. Пред очите му танцуват цветове. Може би тях имат предвид хората, когато казват, че са видели светлината или че животът им е минал пред очите, мигове преди да умрат. Разочарован е. Къде са жените, купоните и хубавите времена? Защо не може да види тях вместо това?
По-младият мъж се извръща и забива юмрук в стомаха на Мос. Дълбоко и неочаквано. Ударът се врязва в мекото място под гръдната му кост.
Мос затваря уста. Изкарали са му въздуха. Може би никога няма да диша отново. Някой забива ботуш в гърба му, той полита напред и забива нос в килима от листа. По брадичката му капе слюнка.
— Колко дълга е присъдата ти?
— Целодневна.
— Доживотна, а? Колко години са минали?
— Петнайсет.
— Шансове за условно освобождаване?
— Живея с тази надежда.
По-възрастният мъж клечи до Мос с мощните си бутове. Гласът и дикцията му са мелодични и почти хипнотизиращи. Южняшки джентълмен. От старата школа.
— Ще ти предложа сделка, Уебстър. Добра сделка. Такава, която ти пада веднъж в живота, защото алтернативата е от очната ти ябълка да излезе куршум.
Следва дълга пауза. Торбата се е набрала нагоре и Мос вижда няколко сантиметра трева. Гъсеница пълзи към устата му.
— Каква е сделката? — пита Мос.
— Давам ти време да си помислиш.
— Но аз не знам за какво става дума.
— Петнайсет секунди.
— Не сте ми казали…
— Десет, девет, осем, седем, шест, пет…
— Съгласен съм!
— Добро момче.
Повдигат Мос така, че да седне. Миризма на урина изпълва ноздрите му и той усеща лепкавата влага, напоила предната част на панталона му.
— Когато си тръгнем, ще преброиш до хиляда, преди да свалиш тази торба от главата си. Ще намериш пикап, паркиран ей там. Ключовете са в стартера. В жабката ще намериш хиляда долара, мобилен телефон и шофьорска книжка. Мобилният телефон има проследяващо устройство. Ако го изключиш или го изгубиш, или някой друг вдигне този телефон, когато звъни, местната полиция ще информира ФБР за бягството ти от затворническата ферма „Дарингтън“ в Бразория Каунти. Освен това ще изпратя шестима мъже в дома на жена ти — да, знам къде живее тя — и те ще си играят на семейство с нея така, както ти не си имал възможност през последните петнайсет години.
Мос не отговаря, но усеща, че е свил юмруци. Мъжът в костюма отново е клекнал. Маншетите на панталона му се вдигат и разкриват бледи глезени без косми над черни чорапи. Дори без да вижда очите му, Мос знае, че те са вперени в него с такова напрежение, сякаш мъжът е бейзболен кетчър, готов за всичко.
— В замяна на свободата си ще откриеш Оуди Палмър.
— Как?
— Използвай връзките си в подземния свят.
Мос си налага да потисне смеха си.
— В затвора съм от петнайсет години.
Коментарът му спечелва внезапен ритник. На Мос започва да му писва от тези удари.
— Заради парите ли е всичко? — пита, докато се бори с болката.
— Можеш да ги задържиш. Интересува ни само Оуди Палмър.
— Защо?
— Заради него умряха хора. Обвинението в убийство му се размина само защото получи куршум в главата.
— А ако го намеря, какво да правя?
— Свържи се с нас. Номерът е записан в телефона.
— Какво ще стане с Оуди?