— Добре. Вечеря и после си тръгваме.
Каси избира ресторанта. Карат до „Денис“[28], а на ламинираното меню на заведението има снимки на всички ястия.
— Харесва ми да виждам какво ще ям — обяснява тя и поръчва пържола и пълнен картоф. За Скарлет има спагети с кюфтенца и между всяка хапка тя оцветява една рисунка с изпочупени пастели. Когато приключват с храненето, чиниите са ометени. Обсъждат какво да си вземат за десерт, Каси изглежда поомекнала.
— Какво би направил, ако имаше милион долара? — пита тя Оуди, сякаш продължава разговор, който са водили.
— Ще купя на майка си нов бъбрек.
— Какво й е на стария?
— Не работи добре.
— Колко би струвал един нов бъбрек?
— Не съм сигурен.
— Но биха ти останали някакви пари, нали? Един бъбрек няма как да струва цял милион.
Оуди се съгласява и пита какво би направила Каси с един милион долара.
— Ще си купя къща, хубави дрехи и нова кола. Ще си отворя собствен салон, може би цяла верига салони.
— Ще посетиш ли баща си?
— Само за да му натрия носа.
— В разгара на спора хората казват много неща, които не мислят.
Каси замълчава за миг и прокарва пръст по влажния кръг, който е оставила чашата й върху масата.
— Коя е тя?
— Моля?
— Миналата вечер, докато спеше, непрекъснато повтаряше едно женско име.
Оуди свива рамене.
— Трябва да е специален човек за теб. Гаджето ти?
— Не.
— Жена ти?
Оуди сменя темата и разговаря със Скарлет за рисунката й, помага й да избере цветовете. След като плаща сметката, се разхождат по денонощните щандове, разглеждат дрънкулки и пак ги оставят.
Когато се връщат в мотела, той влиза в банята, заключва вратата и се взира в отражението си в огледалото. Вади машинката за подстригване от чантата си и я прокарва напред и назад по скалпа си, сякаш коси миниатюрна морава. Тъмни кичури коса падат в мивката. Щом приключва, застава под душа, разперва ръце и вдига лице към струята. Прилича на човек, който се е записал в армията.
— Защо си подстригал косата си? — пита Скарлет.
— Исках промяна.
— Може ли да пипна?
Тя застава права на леглото, киска се и прокарва дланта си по късите шипчета. Внезапно спира.
— Какво е това?
Видяла е белезите. Сега, когато косата му е толкова къса, са по-видими. Каси прекосява стаята, хваща главата на Оуди с две ръце и я обръща към лампата. Черепът му сякаш е разбит на парчета и залепен отново. Като счупена ваза. По ръцете му има още белези, напомнят на гладки сиви червеи, увити около мускулите му. Белези, получени при самозащита. Сувенири от затвора.
— Кой ти го причини?
— Не му взех номера.
Каси го изблъсква и отива в банята. Приготвя ваната за Скарлет и се връща едва когато момиченцето се заиграва във водата. Сяда на отсрещното легло и слага ръце в скута си, загледана в Оуди, който е облякъл блуза с дълъг ръкав, за да прикрие ръцете си.
— Какво става тук?
Оуди я поглежда, опитва се да разбере въпроса.
— Носиш тъмни очила и бейзболна шапка, а всеки път щом минем покрай охранителна камера, навеждаш глава. Сега си подстрига косата. Беглец ли си?
Оуди издиша рязко, почти с облекчение.
— Едни хора ме търсят.
— Наркодилъри, гангстери, кредитори, полицията?
— Дълга история.
— Наранил ли си някого?
— Не.
— Нарушил ли си някоя от десетте божи заповеди?
— Не.
Каси въздъхва и слага единия си крак върху другия, както правят малките момичета. Косата й е толкова светла, че тъмните й вежди контрастират рязко — като нарисувани са, вдигат се и се спускат, докато говори.
— Достатъчно лошо е, че ме излъга и открадна колата ми…
— Не съм престъпник.
— Държиш се като такъв.
— Не е същото.
Увита в хавлия, Скарлет се появява на прага на банята. Парата е изправила къдриците й.
— Не искам да шпя в колата, мамо. Може ли да оштанем тук?
Каси се поколебава и притегля дъщеря си по-близо, прегръща я с ръце и крака, сякаш се вкопчва в дърво насред придошла река. Хвърля поглед към Оуди през голото рамо на момиченцето.
— Само още една нощ.
16
Райън Валдес обикновено не се прибира вкъщи с полицейската кола. Предпочита пикапа, защото не се набива толкова на очи с него, въпреки че не е много престижен за Удландс, където повечето му съседи карат беемвета, мерцедеси и луксозни джипове.
Санди му казва, че прилича на селяндур, когато кара пикапа.
— Може пък да съм точно такъв.
— Не го казвай.
— Защо?
— Защото така никога няма да се впишеш тук.