— Къде беше? — пита я.
— Във фитнес залата.
Някъде над тях се чува писък на ястреб или може би на орел. Валдес вдига брадичка и засенчва очи с ръка, но вижда само силуета.
— Опитах се да ти звънна днес. Телефонът ти беше изключен — казва той.
— Оставих го някъде снощи и не можах да го намеря.
Макс излиза от кабината и прекосява моравата. Целува Санди по бузата. Тя приглажда мократа му коса. Как беше училище? Имаш ли домашно? У Тоби? Няма проблем. Не закъснявай.
По-късно Валдес седи на кухненския плот и гледа как жена му приготвя ястие. Косата й е подстригана късо, накъдрена по краищата, руса, а в синьо-зелените й очи има нещо мистериозно, което кара мъжете да я зяпат по-дълго, отколкото е позволено. Как изобщо успя да я убеди да се омъжи за него? Надяваше се, че е било по любов. Надяваше се, че все още е.
— Мислех си, че може да заведа Макс на палатки следващия уикенд.
— Знаеш, че не обича много да е на открито.
— Спомняш ли си онази ваканция, когато ходихме в „Йосемити“[29]? Макс трябва да е бил на около седем. Много му хареса.
Санди го целува по главата.
— Спри да се стараеш толкова.
Валдес поглежда към вратите, които водят към вътрешния двор — две патици са кацнали в басейна. Не иска да спре да се старае. Ако можеше просто да върне часовника назад до времето, когато Макс беше доволен да играят футбол или да си подхвърлят бейзболна топка…
— Дай му време — казва Санди. — В момента той не харесва човека, който е.
— А ти кой мислиш, че е?
— Нашият син.
Когато приключват с храненето, сядат рамо до рамо на люлката на верандата. Санди придържа загоряло коляно и лакира ноктите на крака си с малка четчица, която държи между палеца и показалеца си.
— Как беше днес в работата? — пита Санди.
— Спокойно.
— Ще ми кажеш ли защо измина целия път до Лайв Оук Каунти?
— Трябваше да проверя един човек.
— Кой?
— Затворник, който трябваше да бъде освободен. Избяга ден по-рано.
— Защо му е да го прави?
— В случая не е това важното.
Санди сваля крака си долу. Обръща се и го поглежда, очаква обяснение.
— Спомняш ли си онзи обир на бронирания камион и мъжа, който оцеля?
— Онзи, когото ти простреля?
— Да. Опитах се да направя така, че да остане в затвора, но съветът за предсрочно освобождаване реши да го пусне на свобода. Ако не беше избягал, така или иначе щеше да излезе. Отидох в затвора да поговоря с главния надзирател, но Палмър се беше прехвърлил през бодливата тел.
Санди се изправя леко, очите й се присвиват.
— Опасен ли е?
— Вероятно вече е в Мексико.
Валдес я прегръща и тя се обляга на него, Санди задържа ръката му между гърдите си и полага глава на рамото му. Той се кани да смени темата, но все пак взема телефона и преравя снимките си.
— Ето така изглежда Палмър сега — казва Валдес и показва на Санди скорошна снимка на Палмър.
Жена му разтваря широко очи.
— Видях го!
— Какво?
— Днес. Пред къщата. — Санди заеква. — Тичаше за здраве. Каза, че току-що се е нанесъл зад завоя. Помислих, че говори за старата къща на семейство Уитакър.
Валдес се е изправил, обикаля из къщата, дърпа пердетата и гледа през прозорците, мислите му препускат.
— Видя ли автомобил?
Санди поклаща глава.
— Какво друго каза?
— Каза, че е вдовец… и че се занимава с финансова ревизия. Защо е дошъл тук?
— Къде е онзи пистолет, който ти купих?
— Горе.
— Донеси ми го.
— Започваш да ме плашиш.
Валдес набира бясно номер на телефона си. Говори с диспечер. Предава информацията, пуска заповед за особена бдителност при евентуална поява на Оуди Палмър и моли за допълнителни патрулки в квартала.
— Но ти каза, че вече трябва да е в Мексико — казва Санди. — Защо би дошъл тук?
Валдес взема пистолета й и го зарежда.
— От сега нататък ще го носиш навсякъде.
— Няма да нося пистолет.
— Прави каквото ти казвам. — Той грабва ключовете си.
— Къде отиваш?
— Да прибера Макс.
17
Мотелът „Шейди Оукс“ се намира точно на магистралата „Том Ландри“ — сграда от седемдесетте години, която е функционална, практична и грозна като костюм за сафари. Мос паркира очукания син пикап пред стаята си и си взема душ, преди да легне на леглото и да чака Кристъл. Тя пристига, сложила тъмни очила и лъскав черен шлифер, сякаш се крие от папараците. Мос отваря вратата и тя се втурва в прегръдките му, обвива крака около кръста му и страстно го целува, докато той заднешком я носи навътре в стаята.
29
Националният парк „Йосемити“ е разположен в щата Калифорния, САЩ, на изток от Сан Франциско. — Б. пр.