Спуска крака на пода, отваря пролука между пердетата и изучава паркинга. В далечината се виждат блестящите кули на Далас, уловили слънчевата светлина с огледалните си ръбове. Мос се чуди дали богатите не се опитват да строят стълби към Рая, защото е по-лесно, отколкото да прекараш камила през иглено ухо[30].
Изкъпан, избръснат и облечен, Мос кара на север към Уестморланд Хайтс, където повечето улици са обрамчени от дървени бараки, които струват по-малко от автомобилите, паркирани пред тях, макар някои от тези коли да са повдигнати върху трупи или обгорени от пожар. Из унилите улици се срещат и малки искрици надежда — новопостроена сграда или сглобяем склад, но всяка чиста стена примамва спрейовете за рисуване, а всеки здрав прозорец очаква към него да полети камък.
Мос паркира пред денонощен магазин на булевард „Сингълтън“. Прозорците на горния етаж са заковани с дъски, а долните са покрити с метални решетки — толкова дебели, че човек не може да прочете афишите, залепени отвътре на стъклото.
Когато влиза, иззвънява звънец. От пода до тавана са струпани кутии и увити в найлон картонени палети с консерви боб, царевица и бейби моркови. Някои от етикетите са на чужд език. Жената зад касата седи в голямо кресло, покрито с карирано одеяло. Гледа телешоп реклама, на която усмихната двойка слага зеленчуци в блендер.
— Изхвърлете старите кухненски уреди, това устройство може всичко! — казва усмихнатият водещ.
— Това е чудо, Стив — обажда се жената.
— Да, така е, Бриана. Кухненско чудо. Това е сокоизстисквачката, която бог използва в Рая.
Публиката в студиото се смее. Мос не разбира защо.
— Какво ще обичате? — пита жената, без да сваля очи от екрана. Петдесетинагодишна е, с остри черти, които сякаш са събрани в центъра на лицето й.
— Нуждая се от помощ. Мой приятел живееше наблизо преди. Мисля, че майка му все още живее там.
— Как се казва?
— Айрийн Палмър.
Мос не вижда долната част на тялото на жената, но веднага разбира, че тя се пресяга да вземе нещо. Някъде в къщата иззвънява звънче.
— Търсите Айрийн Палмър, така ли?
— Това казах.
— Не познавам жена с такова име.
— Знаете ли как разбирам, че лъжете? — казва Мос. — Повторихте въпроса, преди да отговорите. Хората често го правят, когато измислят лъжи.
— Мислите, че ви лъжа?
— Ето още една тактика — да отговорите на въпроса с въпрос.
Жената присвива очи силно.
— Не ме карайте да викам полиция.
— Не се опитвам да създавам проблеми, госпожо. Просто ми кажете къде мога да открия Айрийн Палмър.
— Оставете бедната жена на мира. Една майка не е отговорна за всичко, което вършат децата й.
Издава брадичка напред, почти предизвиква Мос да й възрази. Някакъв мъж, облечен в анцуг и покрит с татуировки, се появява на прага. Двайсетинагодишен. Мускулест. С враждебно отношение.
— Има ли проблем, мамо?
— Този търси Айрийн.
— Кажи му да го духа.
— Казах му.
Голям автоматичен пистолет е затъкнат в ластика на анцуга му. Това е първото, което Мос забелязва.
— Приятел съм на Оуди Палмър — казва. — Имам съобщение за Айрийн.
— Можете да го предадете на нас. Ще се погрижим да стигне до нея.
— Казаха ми да й го предам лично.
Звънчето иззвънява и влиза възрастна чернокожа жена, сбръчкана като увехнала роза. Мос задържа вратата отворена. Старицата му благодари.
— Какво ще желаеш, Нолийн? — пита магазинерката.
— Този млад мъж беше тук преди мен — казва новодошлата и сочи Мос.
— Той тъкмо си тръгваше.
Мос решава да не спори. Излиза навън и намира сенчесто местенце, където изчаква старицата да излезе. Тя тегли карирана количка за пазаруване на твърди пластмасови колелца.
— Да ви помогна ли, госпожо?
— Ще се справя. — Минава край него по тротоара, който се рони на места. Мос я следва около трийсет метра. Жената спира. — Да не се каниш да ме обереш?
— Не, госпожо.
— А защо вървиш след мен?
— Търся Айрийн Палмър.
— Е, не съм аз.
— Знам. Приятел съм на сина й.
— На кого от двамата?
— На Оуди.
— Спомням си го. Навремето косеше тревата и почистваше двора. Училищният му автобус минаваше точно покрай моята къща. Умно момче. Интелигентно, нали знаеш, и винаги учтиво. Никога не е създавал проблеми… не беше като брат си.
30
Препратка към Евангелие от Матей (19:24), според което Исус е казал: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ — Б. р.