— Карл?
— Познаваш ли го?
— Не, госпожо.
Старицата клати глава. Сребристата й коса е на толкова ситни къдрици, че върху скалпа й сякаш има снопчета стоманена вълна.
— Карл дойде на бял свят с грешния крак напред, схващаш какво имам предвид, нали?
— Не много.
— Все се забъркваше в неприятности. Родителите му полагаха големи усилия. Баща му държеше гараж на булевард „Сингълтън“. Вече го няма. Фабриките ги няма, оловния комбинат — също, но прав му път на него. Тровеше ни дечицата. Знаете ли какво причинява оловото на децата?
— Не, госпожо.
— Прави ги глупави.
— Не знаех.
Жената се мъчи да издърпа количката по потрошения бетон. Мос я вдига, сякаш е куфар, и я понася вместо нея.
— Какво се случи с Карл?
Нолийн го следва.
— Нали каза, че Оуди ти е приятел?
— Не ми е говорил за брат си.
— Е, не е моя работа да ти казвам. Не съм клюкарка като някои, за които се сещам. — Започва да обяснява кои са хората, които Мос да избягва. Нарича ги „непрокопсаници“. — Имаме някои непрокопсаници тук, лоши, опасни хора. Да си чувал за Алигаторите?
Мос клати глава.
— Те набират тийнейджъри да продават дрога. Водачът им държи алигатор на каишка — истински, жив алигатор, който развежда наоколо, сякаш е домашно куче. Надявам се животното да му отхапе крака.
Спира, за да си поеме дъх, и се обляга на ръката на Мос. Забелязва татуировките му.
— Бил си в затвора. Там ли се запозна с Оуди?
— Да, госпожо.
— Парите ли търсиш?
— Не.
Старицата го гледа със съмнение. Стигнали са до предната порта на малка дървена къща със спретната градинка. Жената взема количката си, тръгва по пътеката и избутва колелцата нагоре по стъпалата към тясната веранда. Изважда ключ и отваря стъклената врата. Точно преди да я затвори, се обръща.
— Айрийн Палмър се премести в Хюстън. Живее със сестра си.
— Знаете ли адреса?
— Може и да го имам. Чакай тук. — Старицата изчезва в тъмната къща. Мос се чуди дали няма да се обади в полицията. Оглежда улицата, която няма аварийна лента. Забелязва място, където под редица борчета е построена детска площадка. Люлките са счупени, а под катерушките някой е изхвърлил мръсен матрак.
Вратата се отваря. През нея жената протяга ръка, хванала лист парфюмирана хартия за писма.
— Айрийн ми изпрати картичка за Коледа. Ето го обратния адрес.
Мос взема листа и кимва с благодарност.
21
Tаксито оставя Оуди пред детската болница в Тексас. Той плаща, шофьорът поглежда банкнотите и казва, че заслужава поощрение. Оуди го поощрява, като му казва да бъде по-мил с майка си, и получава отговор, който никоя майка не би искала да чуе.
След като си купува кафе и виенски сладкиш от отсрещното заведение, сяда на циментова колонка и започва да наблюдава главния вход на болницата. Медицинските сестри излизат по двойки и тройки, нощната смяна е свършила и си отиват вкъщи. Заместничките им идват с влажни коси и прилежно изгладени панталони и шарени блузи. Оуди облизва трохите от пръстите си и следи Бернадет, докато отпива от картонената си чаша. Обикновена и симпатична, тя има два пропуска, закачени на блузата, и ходи леко прегърбена, защото е по-висока, отколкото иска да бъде.
Докато растеше, Оуди нямаше много общо със сестра си, която беше с дванайсет години по-голяма и му изглеждаше като всезнайка. Но помни как Бернадет го заведе на училище на първия учебен ден, как слагаше лепенки върху разкървавените му колене и го лъжеше, когато го хванеше да прави непозволени неща. „Ако играеш с пениса си, ще окапе“ — казваше му. А ако кихнел, пръднел и мигнел едновременно, главата му щяла да експлодира.
Оуди държи бейзболната си шапка нахлупена ниско над очите, влиза в болницата и следва Бернадет от разстояние. Качват се с претъпкания асансьор до деветия етаж. Оуди държи главата си наведена и се преструва, че чете съобщения на телефона си. Когато Бернадет изчезва в стаята на сестрите, той остава да чака в края на коридора и се чувства като изложен на показ. Наблизо има врата с надпис „Служебен вход“. Шмугва се вътре и се озовава в съблекалня. Натъпква шапката в джоба си, взема бяла лекарска престилка от закачалка и окачва стетоскоп на врата си. Моли се никой да не го накара да прави сърдечен масаж или да прочисти нечии дихателни пътища. Грабва папка от кукичката на легло с колелца и тръгва по коридора, сякаш знае къде отива.
Бернадет оправя леглото в празна стая — опъва чаршафите като кожа на барабан, след като е натъпкала краищата им. Майка им я е научила да оправя легло по този начин и Оуди си спомня, че някога, за да се напъха между горния и долния чаршаф, му се налагаше едва ли не да използва крик.