— Здрасти, сестричке.
Сестра му се изправя и смръщва, притиснала възглавница към гърдите си. По лицето й сякаш преминава цяла дъга от емоции, клати глава от една на друга страна, сякаш отрича онова, което вижда с очите си. Сякаш се страхува от него или пък от себе си. Но изражението й се смекчава и тя изминава разстоянието, което ги дели, за да го прегърне силно. Оуди вдъхва аромата на косата й и спомени от цялото му детство го заливат като порой.
Бернадет го гали по бузата.
— Знаеш, че е незаконно да се преструваш на лекар.
— Мисля, че това ми е най-малкият проблем.
Сестра му го издърпва далеч от отворената врата и я затваря. Проследява с пръсти белезите, които личат под късо подстриганата коса.
— Невероятно — казва. — Как си оцелял, за бога?
Оуди не отговаря.
— От полицията идваха при мен — добавя Бернадет.
— Предположих, че ще го направят.
— Защо, Оуди? Оставал ти е още един ден.
— По-добре да не ти разкривам причините.
Бръмченето на климатик е единственият звук в стаята. Един косъм се е измъкнал от кока й и се вее от струите въздух. Оуди забелязва сивите нишки.
— Май си се запуснала.
— Разделих се с пияницата.
— Ти си едва на… колко?
— Четирийсет и пет.
— Не е много.
— Ела на мое място тогава.
Оуди я пита как живее, тя казва, че всичко при нея е наред. И двамата не знаят откъде да започнат. Разводът й вече е факт. Бившият й бил любящ, умен и успешен… а също и избухлив пияница, но — слава богу — алкохолът навредил на умението му да се прицелва, а Бернадет знаела как да се предпази. Новото й гадже работи на сондите. Живеят заедно. За деца не може да става и дума.
— Както казах, прекалено стара съм.
— Как е мама?
— Болна. На диализа е.
— А трансплантация?
— Лекарите не смятат, че ще издържи операцията. — Отново започва да застила леглото, но очите й внезапно се замъгляват. — Защо се върна тук?
— Имам недовършена работа.
— Не вярвам, че си обрал онзи брониран камион.
Оуди стиска ръката й.
— Имам нужда от помощта ти.
— Не ми искай пари.
— А какво ще кажеш за кола?
Бернадет скръства ръце, погледът й е изпълнен със съмнение.
— Гаджето ми има кола. Ако изчезне, може и да не забележи за около седмица.
— Къде е?
— Паркирана е на улицата.
— Ключове?
— На нищо ли не те научиха в затвора?
— Не знам как да паля с кабели.
Сестра му надрасква адрес.
— Ще ги оставя на кормилото.
До вратата идва друга медицинска сестра, началничката на Бернадет.
— Всичко наред ли е? — пита. Гледа към Оуди, учудена, че вратата е затворена.
— Да — отвръща той.
Жената кима и чака. Оуди задържа погледа й, докато на нея й става неудобно и тръгва.
— Ще ме уволнят заради теб — шепне Бернадет.
— Трябва ми само още едно нещо.
— Какво?
— Онези файлове, които ти оставих… разпечата ли ги?
Сестра му кима.
— След ден-два ще ти се обадя и ще ти кажа какво да правиш с тях.
— Ще си имам ли неприятности?
— Не.
— Ще те видя ли пак?
— Съмнявам се.
Бернадет се отдръпва, после пак прави крачка напред, разтваря ръце и стиска Оуди в прегръдките си толкова силно, че той едва диша.
— Обичам те, малко братче.
22
Каси отдавна е стегнала куфарите си, но все още не е напуснала мотела. Взира се в електронния часовник между леглата, в главата си го чува как тиктака, сякаш я предизвиква да вземе решение.
Сакът на Спенсър е натъпкан под леглото му. Дали изобщо й е казал истинското си име? Как се е сдобил с тези белези по главата? Представя си ужасното насилие и усеща как потреперва отвътре.
Скарлет гледа „Дора изследователката“[31] по телевизията, легнала е по корем и е подпряла брадичка на дланите си. Гледала е всички епизоди, но все още се вълнува. Може би децата обичат да знаят предварително какво ще се случи.
Каси хваща сака и започва да го пребърква — разтваря циповете на отделенията и рови. Намира тетрадка и я носи в банята, затваря вратата и сяда на тоалетната чиния, а роклята й увисва като хамак между коленете й. Отваря тетрадката. Отвътре изпада снимка. Каси я вдига от теракота. На нея има млада жена, мургава и красива, хванала букет цветя.
Усеща убождане от ревност и не може да разбере защо.
Пъха снимката между страниците, като я притиска здраво, и се връща в началото. От вътрешната страна на предната корица е написано име: Оуди Спенсър Палмър. Отдолу има стикер с цена и етикет, на който пише: Федерален затвор „Три реки“.