Страниците са изписани на ръка с дребен ъгловат почерк и се четат трудно. Каси с усилие прочита две изречения. Изглежда и звучи като поезия, има фрази като „възприятия на истината“ и „патос на отсъствие“, каквото и да значат те.
Вади телефона си и прави справка с една страница от телефонен указател, която е откъснала. Някаква жена вдига и говори, сякаш чете от сценарий:
— Здравейте, вие се свързахте с „Борци срещу престъпността в Тексас“. Всички обаждания са поверителни. Аз съм Айлийн. Как мога да ви помогна?
— Предлагате ли парични награди?
— Осигуряваме финансови възнаграждения за информация, довела до арестуването и подвеждането под отговорност на заподозрени в престъпление.
— Колко?
— Зависи от сериозността на престъплението.
— А ако ви дам местонахождението на избягал затворник?
— Как се казва?
Каси се колебае.
— Мисля, че се казва Оуди Палмър.
— Мислите?
— Да.
Каси поглежда към заключената врата, започва да размисля.
— Ще ми дадете ли името си?
— Не.
— За Оуди Палмър е издадена федерална заповед за арест. Кажете ми къде се намирате. Мога да изпратя полицията да дойде да ви вземе.
— Казахте, че всичко е поверително.
— Как да ви платим, ако не знаем името ви?
Каси замълчава за момент.
— Какъв е проблемът? — пита Айлийн.
— Мисля.
— Намирате се в опасност.
— Ще трябва да ви се обадя пак.
— Не затваряйте!
23
Мос шофира по целия път до Хюстън със свалени прозорци и силно увеличено радио. Не кънтри музика. Предпочита да слуша класически южняшки блус, който разказва за страдания, избавление и жени, разбили сърцето ти. В късния следобед спира пред боядисана в бяло баптистка църква с дървен кръст на стената, поставен над надпис, който гласи: „Исус няма нужда да пише в туитър!“
Паркира в сянката на изкривен бряст с чепат дънер и с корени, които избутват нагоре циментовия тротоар като най-бавното земетресение в света. Вратите на храма са заключени, но Мос тръгва по странична пътека, която води към малка къщичка с дървена дограма, построена върху бетонни блокове и засенчена от още дървета. Цветя растат в спретнати лехи, грижливо оформени с лопата.
Мос чука на вратата. Зад стъклото се появява едра жена, облегната на бастун.
— Нищо няма да купувам.
— Вие ли сте госпожа Палмър?
Жената пипнешком намира очилата, увиснали на шнурче около врата й. Поглежда го. Мос отстъпва назад, за да не я изплаши.
— Кой си ти?
— Приятел на Оуди.
— Къде е другият?
— Кой?
— Идва по-рано. Каза, че познавал Оуди. Не му повярвах, не вярвам и на теб.
— Казвам се Мос Уебстър. Оуди може да ме е споменавал в писмата си. Знам, че ви пишеше всяка седмица.
Госпожа Палмър се колебае.
— Как да съм сигурна, че става дума за теб?
— Оуди ми каза, че не се чувствате добре от известно време насам, госпожо. Спомена, че имате нужда от нов бъбрек. Преди му пишехте на розова хартия с цветчета по ръба. Имате прекрасен почерк, госпожо.
— Сега вече се опитваш да ме ласкаеш — казва тя и инструктира Мос да мине зад къщичката.
Докато заобикаля, над главата му плющят чаршафи, проснати да съхнат на въже. Жената го вика от кухнята и го кара да изнесе кана с лимонада и две чаши на външната маса, покрита с орехови черупки. Засуетява се да я почисти и Мос забелязва издутина със синкав цвят на предната част на ръката й, сякаш под кожата й са заседнали мехурчета кръв.
— Това е фистула[32] — обяснява му. — Ходя на диализа два пъти седмично.
— Лоша работа.
Госпожа Палмър философски свива рамене.
— Разпадам се малко по малко, откакто родих децата си.
Мос отпива от лимонадата, която е достатъчно кисела, за да го накара да сбърчи устни.
— Парите ли търсиш?
— Не, госпожо.
Жената се усмихва сухо.
— Знаеш ли колко много хора са ме посещавали през последните единайсет години? Някои идват със снимки, други имат писма, които уж Оуди е подписал. Хванах един да прекопава двора ми точно ей там. — Посочва към основата на ореховото дърво.
— Не съм тук за парите.
— Ловец на глави ли си?
— Не.
— За какво си бил в затвора?
— Направих неща, с които не се гордея.
— Поне си признаваш.
Той си налива още една чаша лимонада. На дървената маса има влажен кръг от конденза. Мос рисува втори кръг и чертае мокра линия между двата.
32
Медицински термин за патологичен тесен канал, който обикновено свързва кухинни органи или телесни кухини с повърхността на тялото или помежду им. — Б. р.