Хората, които го бяха тормозили като малък, бяха наказани подобаващо и трябваше да замлъкнат. За тази цел Ърбан използваше няколко свои доверени лейтенанти — предимно племенници и братовчеди, които нямаха неговия ум, но пък умееха да сплашват с вида си.
Ърбан имаше цял парк автомобили, всичките американски, защото считаше за свой патриотичен дълг да поддържа родния бизнес. Оуди го вземаше всяка сутрин и Ърбан му казваше коя кола да измие и да вземе от гаража. Седеше на задната седалка и когато не говореше по телефона, обичаше да чете книги с древногръцки митове и легенди и да цитира заглавия от вестниците — не от „Ел Ей таймс“ или „Сан Диего трибюн“, а от жълтите парцали, които продаваха в супермаркетите, с крещящи заглавия за отвличания от извънземни, аборти на знаменитости и хора, които осиновяват малки маймунчета.
— Тая страна е толкова сбъркана — казваше Ърбан — и нека това продължи още дълго.
Разказваше на Оуди и истории за това как напуснал Лас Вегас, защото комисията за контрол на хазартните игри в Невада му направила живота „твърде дяволски труден“, а повечето от гангстерите били прокудени в покрайнините, където и сега предлагаха момичета и незаконни игри на зарове.
— Затова дойдох тук и си издълбах собствена ниша.
Оуди си помисли, че Ърбан е избрал интересен начин да опише разнообразните си бизнес начинания, които включваха ферми, клубове, ресторанти и мотели.
Мина месец. Въпреки че вземаше Ърбан всяка сутрин и го връщаше вкъщи, Оуди не беше виждал Белита. Шефът му затвори телефона и го попита:
— Играеш ли покер?
— Знам правилата.
— Довечера ще играем в дома ми. Има свободно място.
— Ще нагазя в дълбоки води.
— Ако стане твърде опасно, пасувай. Никой няма да те оскубе.
Оуди си помисли, че може да види отново Белита, затова се съгласи. Облече нова риза, излъска ботушите си и сложи гел в косата си.
В играта участваха още трима мъже. Единият беше градски съветник в Сан Диего, другият — бизнесмен, а последният изглеждаше като италиански гангстер, зъбите му бяха като счупени надгробни камъни и имаха петна от червено вино и нечистотии по тях.
Бяха приготвили масата в трапезарията с изглед към долината, но лампата беше толкова ниско и толкова ярка, че Оуди не можеше да види друго освен собственото си отражение. И все пак усещаше аромата на храната, която се готвеше в кухнята, и чуваше, че някой се движи насам-натам.
Малко след девет Ърбан предложи да направят почивка. Разклати едно звънче, поставено на бюфета. Белита влезе, понесла табла с пържени крилца, овкусени ядки и тексаски хайвер, царевичен чипс и гуакамоле. Носеше рокля и дълга престилка, пристегната здраво на талията й. Сплетената коса падаше толкова ниско на гърба й, че ако беше гола, би докосвала цепката на задника й.
Оуди си беше фантазирал за това момиче цял месец и усети, че се изчервява само от присъствието й. Тя не погледна никого. След като си отиде, гангстерът облиза соса барбекю от пръстите си и попита Ърбан къде я е намерил.
— Береше плодове във фермата.
— Значи е мокър гръб[33] — каза бизнесменът.
— Вече не е позволено да ги наричаме така — вметна съветникът.
— А как да я наричаме? — пита бизнесменът.
— Пинята[34] — хили се гангстерът. — Праскай я достатъчно силно и ще се изхвърли върху теб.
Другите се разсмяха. Оуди не каза нищо. Играха още. Пиха. Ядоха. Той остана трезвен. Белита донесе още храна. Гангстерът сложи ръка на крака й и я плъзна между бедрата й. Тя трепна и погледна Оуди за първи път. Смутена. Засрамена.
Гангстерът я дръпна в скута си. Белита вдигна ръка да го зашлеви. Той я хвана и изви китката й, докато тя изпищи, после безцеремонно я събори на пода. Оуди бутна стола си назад, беше свил юмруци, готов да се бие.
Ърбан се намеси и каза на Белита да се върне в кухнята. Гангстерът подуши пръстите си.
— Тая не разбира ли от майтап?
— Мисля, че трябва да се извините — каза Оуди.
— Мисля, че трябва да седнеш на шибаното си място и да си затваряш устата — отвърна гангстерът. Погледна Ърбан. — Чукаш ли я?
Той не отговори.
— Ако не я чукаш, започни.
— Хайде просто да играем — заяви Ърбан и раздаде нова ръка.
До два часа съветникът и бизнесменът си бяха тръгнали. Оуди имаше значителна купчина чипове пред себе си, но гангстерът бе с най-голяма печалба. Ърбан беше пиян.
— Мразя я тази игра — каза и хвърли картите си.
— Какво ще кажеш да ти дам шанс да си спечелиш всичко обратно? — подхвърли гангстерът.
33
34
Традиционен мексикански многоцветен контейнер, направен от картон или глина, който се пълни с бонбони, малки плодове, хранителни продукти или играчки. Пинятата се удря с пръчка, докато вътрешността й се изсипе навън. — Б. пр.