— Какво имаш предвид?
— Едно раздаване, залагаме всичко.
— Не съм станал толкова богат, като залагам, когато губя на поразия.
— Заложи момичето.
— Моля?
— Прислужницата. — Хвана няколко чипа между палеца и показалеца си и ги пусна отново върху купчината. — Ако спечелиш, получаваш всичко обратно. Ако спечеля аз, вземам момичето за тази нощ.
Оуди погледна към вратата на кухнята. Виждаше как Белита зарежда миялната машина и бърше чинии. Ърбан погледна надолу към масата. Беше загубил пет, може би шест хиляди.
— Нека просто приключим дотук — обади се Оуди.
— Искам да изиграя още едно раздаване — отговори гангстерът. — Ти няма защо да играеш. — Ухили се и разкри всичките си рушащи се зъби.
— Това е лудост — каза Оуди. — Тя не е твоя собственост.
Говореше на Ърбан, който веднага настръхна.
— Какво каза?
Оуди се опита да поправи грешката си:
— Просто казвам, че не е направила нищо лошо. Изкарахме хубава вечер. Да се прибираме у дома.
Гангстерът избута всичките си чипове в центъра на масата.
— Едно раздаване, победителят прибира всичко.
Ърбан започна да разбърква картите. На Оуди му се искаше да обърне масата и да пръсне картите на всички страни. Шефът му разцепи тестето.
— Тексас холд'ем[35], едно раздаване. — Хвърли поглед на Оуди. — Женчо ли избираш да си, или истински мъж?
— Влизам.
Ърбан извика към кухнята. Белита се появи. Държеше очите си сведени и бършеше ръце в престилката. Косата й блестеше на светлината от ниско поставената лампа и създаваше ореол около главата й.
— Тези джентълмени искат да заложат всичко, а на мен ми свършиха чиповете — заяви Ърбан с необичайно енергичен вид. — Предложиха да те заложа като допълнителна гаранция.
Тя не разбра.
— Ако загубя, един от тях те взима за през нощта, но съм сигурен, че този джентълмен ще бъде щедър с останалото от печалбата си. — Повтори изречението на испански.
Белита разтвори широко очи. Страхуваше се.
— Хайде, хайде, знаеш, че имаме уговорка. Не бих избързвал да казвам „не“.
Момичето поклати глава и започна да го умолява. Ърбан отвърна с глас, който сякаш я смрази до мозъка на костите:
— Pensar en el niño![36]
Оуди знаеше, че niño означава момче, но не разбра дали думите на шефа му бяха заплаха, или твърдение. Белита избърса очи с опакото на ръката си и размаза една сълза.
— Защо го правим? — попита Оуди.
— Аз просто играя карти — отвърна Ърбан. — Вие искате да я чукате.
Оуди не можеше да погледне Белита. Тя изправи рамене и се опита да запази достойнство, като обърна гръб на масата, но се оттегли към кухнята с треперещи крака.
— Искам тя да гледа — каза гангстерът.
Ърбан я извика обратно. Раздаде картите. За начало Оуди изтегли седмица и поп. Флопът му донесе деветка, дама и още една седмица. Имаше двойка седмици. Обърнаха картите „търн“ и „ривър“. Оуди затвори очи и ги откри: асо и още една седмица.
Ърбан не ги остави да го чакат. Имаше две двойки. Двамата мъже погледнаха Оуди. Три седмици.
Гангстерът изграчи:
— Не изглеждат ли прекрасно тези дами, особено когато идват по три?
Оуди се взря в дамите на масата; усети гадене и свиване в стомаха. Не го притесняваше загубата на парите, а изражението на лицето на Белита — не шок, изненада или гняв, а примирение, сякаш се задаваше просто още едно от дълга поредица унижения.
Ърбан се изправи и се изпъна. Коремът му щръкна от незакопчаната риза. Отнасяше се философски към загубата си. Щеше да има други вечери. И по-добри раздавания.
— Надявам се, че не ти е голям като на кон — заяви, докато обличаше сакото си. — И не я искам насинена или наранена по какъвто и да е начин. Ясен ли съм?
Гангстерът кимна.
— Отседнал съм в „Парк Хаят“.
— Върни я утре до пладне.
— Прекалено съм пиян да карам.
Ърбан погледна Оуди.
— Ти ги закарай. После се погрижи да я върнеш.
По пътя надолу по планината Белита седеше близо до прозореца, сякаш се опитваше да стане по-малка или напълно да изчезне. Гангстерът се опитваше да завърже разговор, но тя не отговаряше.
— Знам, че говориш английски — каза й завалено.
Момичето държеше главата си все така сведена. Може би се молеше или плачеше. Щом паркира пред хотела, Оуди изскочи навън и отвори задната врата така, както подобава на истински шофьор.
— Трябва ми една минута насаме с Белита — каза.
— За какво? — попита гангстерът.
— За да се уговорим кога да я взема.