Мос излиза и тръгва пеш, гледа към водосток, пълен с мръсна вода и високи до кръста бурени. Електрически стълб стърчи между дърветата и затворникът забелязва малка къщичка, сглобена от бракуван дървен материал, ламарини и протрити катранени керемиди. Поточе минава от едната страна на двора, който е обрасъл и засенчен от стари дъбове и пънове от други дървета, които са паднали или са били отсечени.
Мос прескача вадата и следва калната пътека през бурените, докато стига до предната веранда. Чука. Никой не отговаря. Докато отстъпва назад, е сигурен, че някой го наблюдава, но не вижда следи от гуми или признаци на живот. Минава зад къщата и намира звънец с пластмасов бутон.
Натиска го с палец и чува характерния звук от зареждане на пушка, от плъзгане на куршум в патронник. Вратата се отваря и през мрежата й в него се взира мъж. Облечен е в панталони с увиснал колан, а от незакопчаната му риза стърчи шкембе като корем на бременна жена.
— Ти си смел негър — казва мъжът.
— Защо?
— Влизаш в частна собственост без покана.
— Тя се подразбира.
— Какво?
— Нали виждаш звънеца?
— Той не работи.
— Няма значение. Когато човек има звънец на вратата, се предполага, че от време на време има посетители. Така че поканата се подразбира.
— За какво говориш, мамка му?
— В юридически план аз съм получил покана по подразбиране да позвъня на звънеца ти, защото иначе нямаше да го има.
— Току-що ти казах, че не работи. Да не си глух?
Мос вижда, че така няма да стигнат доникъде.
— От колко време живееш тук, старче?
— Трийсет години.
— Спомняш ли си един инцидент преди десетина години — ей там, зад дърветата? Полицията е гонила брониран камион. Катастрофирал е.
— Едва ли ще го забравя.
— Сигурно си чул изстрелите оттук.
— Чух и видях.
— Какво си видял?
Старецът се поколебава.
— Видях всичко и не видях нищо.
— Какво означава това?
— Значи, че не се бъркам в чужди работи, и предлагам ти да направиш същото.
— Защо?
— Не ме карай да започвам да ти обяснявам сега.
Двамата мъже стоят очи в очи, без да отместват поглед, сякаш всеки чака другият да мигне.
— Един мой приятел е бил замесен — казва Мос. — Каза, че можеш да ми помогнеш.
— Лъжеш.
— От какво се страхуваш?
Старецът клати глава.
— Знам кога да си държа устата затворена. Кажи това на приятеля си. Кажи му, че на Тео Макалистър може да се има доверие.
Вратата се затръшва.
26
В идните дни така и не се спомена нищо за играта на покер. Оуди караше Ърбан по разнообразните му срещи и изслушваше мненията и предразсъдъците му. Възхищаваше се на шефа си по-малко, отколкото преди, но успяваше да се престори, че нищо не се е променило. Една сутрин пътуваха към най-голямата ферма. Ърбан седеше по средата на задната седалка и Оуди го виждаше в огледалото за обратно виждане.
— Чух какво си направил за Белита миналата нощ — каза Ърбан. — Много благородно от твоя страна.
— Вашият приятел ли ви каза?
— Каза, че с Белита е изживял най-якото чукане в живота си.
— Има голямо его.
— Не е Робинзон Крузо.
Оуди мина през портите на фермата. Лимузината вдигна прах, който се разпростря наоколо и се разстели по тъмнозелените листа на портокаловите дървета. Работниците се движеха между лехите и плевяха. Четирийсет метра по-нататък минаха покрай група прости къщички, построени от бракуван дървен материал, мрежа за ограждения, камъни и листове щанцована стомана. От импровизиран простор висеше пране. Насапунисваха косата на малко дете в тенекиена вана. Закръглената му майка вдигна поглед и с мокра ръка отмести кичур коса от челото си.
— Изчука ли я? — попита Ърбан.
— Не.
— Тя каза, че дори не си се пробвал.
— Стана ми мъчно за нея.
Ърбан се замисли над думите му.
— Имаш доста скъпоструваща съвест.
Спряха пред боядисана в бяло фермерска къща в стил „хасиенда“. Оуди внесе чантите с пари в къщата, тези долари щяха да платят надниците на работниците, да усмирят профсъюзите, да корумпират политици или да подкупят митничари. На Оуди му изглеждаше, че Ърбан се е впил в продажната артерия на Сан Диего. Знаеше кои колела да смаже, чии длани да напълни с пари и чий задник да оближе.
— Моралното недоволство е променливо нещо — обясни Ърбан. — Не можеш винаги да разчиташ на стриптийз барове и танци в скута да ти плащат сметките. Трябва да разнообразяваш. Запомни го добре.