— Да, сър.
Оуди сложи парите на излъскано бюро от явор и се обърна да си ходи, когато Ърбан премести една картина от стената и зад нея се откри сейф. Отключи го, като въведе необходимата комбинация.
— Искам да заведеш Белита по магазините — каза Ърбан. — Помогни й да си купи елегантни дрехи. Като за работа.
— Тя чисти къщата ви.
— Повишавам я. Един от куриерите ми беше пребит и ограбен вчера. Може би казва истината. А може и той самият да е организирал целия грабеж. Но отсега нататък Белита ще ходи да събира парите.
— Защо тя?
— Никой няма да заподозре, че красива млада жена носи толкова много пари в брой.
— А ако някой го направи?
— Ти ще се грижиш за нея.
Оуди запелтечи.
— Не разбирам защо държите да съм аз.
— Тя ти вярва. Аз също.
Ърбан отброи осемстотин долара от пачките с пари.
— Искам да й купиш хубави неща. От онези луксозни бизнес костюми, които носят жените, но не с панталони, ясно? Харесвам я с пола.
— Кога?
— Утре. Заведи я на Родео драйв[38]. Покажи й къде живеят филмовите звезди. Бих я завел аз, но съм зает… — Замълча за миг, преди да добави: — А и тя все още ми е ядосана за вечерта, когато играхме покер.
Оуди взе Белита след закуска. Облякла бе същата рокля, която носеше при запознанството им, но се бе наметнала с лека жилетка от тънка прежда. Държеше ръцете си скръстени отпред и седна свенливо на седалката до шофьора със събрани колене, сложила мека платнена чанта в скута си.
Вместо да тръгне с лимузината или с джипа, Оуди взе мустанга кабриолет на Ърбан, в случай че Белита поиска да се вози със свален покрив. Показваше й забележителностите, говореше за времето и понякога поглеждаше към нея. Хванала бе назад косата си с фиба от костенуркова черупка, а кожата й изглеждаше като потопена в бронз и полирана с мека кърпа. Оуди започна да й говори на испански, но тя искаше да упражни английския си.
— От Мексико ли си?
— Не.
— А откъде?
— Салвадор.
— Намира се в онази посока, нали?
Белита го изгледа. Той се почувства глупаво. Заговори отново:
— Не изглеждаш много…
— Какво?
— Няма значение.
— Баща ми е роден в Барселона — обясни тя. — Отишъл в Салвадор като моряк от търговския флот, когато бил на около двайсет. Майка ми е от Аржентина. Двамата се влюбили.
Оуди караше на север по магистрала „Сан Диего“, следваше брега първите сто километра — океанът отляво, планините отдясно. След Сан Клементе свиха към вътрешността, като останаха на шосето, което водеше към центъра на Лос Анджелис. В средата на седмицата, в разгара на лятото, Родео драйв беше пълна с туристи: хора от други градове и богати местни. На хотелите стояха портиери в ливреи, а в ресторантите — охранители в смокинги. Всяка табела беше ярка и чиста, сякаш произведена в стерилна фабрика в Силициевата долина.
Докато караше, Оуди зададе няколко въпроса, но Белита не изглеждаше склонна да говори за себе си. Сякаш не искаше да й се напомня коя е и откъде идва. Затова Оуди говореше за себе си — как отишъл в колеж, за да учи инженерство, но прекъснал след две години и дошъл в Калифорния.
— Защо никога не излизаш с момичетата? — попита го тя.
— Какво?
— Момичетата в бара, те мислят, че си… не знам думата. Una marica.
— Какво означава това?
— Мислят, че харесваш пениси.
— Мислят, че съм гей?
Белита се разсмива.
— Какво е толкова смешно?
— Изражението… лицето ти.
Оуди се почувства глупаво и не каза нищо. Всъщност нямаше представа какво да каже. Никога не беше чувал нещо толкова нелепо. Пътуваха в мълчание. Той кипеше отвътре, но скоро усети, че отново я гледа скришом, изпива я с очи, поглъща детайлите и ги запечатва в паметта си.
Реши, че тя е странно създание — като диво животно, почти застанало на открито, несигурно дали да излезе от прикритието си. Белита излъчваше завладяваща, почти магическа тъга, която сякаш изпразваше света. Носеше усещането, че болката допълва красотата й; че единственият начин да оцениш съвършенството, е да признаеш невъзможността, да видиш недостатъците.
Тя сочеше дизайнерските магазини с познати имена като „Армани“, „Гучи“, „Картие“, „Тифани“ и „Шанел“. Говореше английски, сякаш сега го учеше — пробваше всяка фраза, сливаше думите. Понякога питаше дали е казала нещо правилно.
Оуди паркира мустанга и двамата тръгнаха по Родео драйв, покрай бутици, салони, автомобилни изложби, ресторанти и коктейлбарове. Само за няколко пресечки преброи три ламборгинита, две ферарита и едно бугати.
38
Известна улица в Бевърли Хилс, Калифорния, прочута с луксозните си маркови магазини. — Б. пр.