Какво друго си спомня? Всичко. Всяка подробност от кожата й с цвят на меласа, уханието й, високомерния й нос и плътни вежди, слабия блясък от пот над горната й устна, единичното легло, разхвърляните им по пода обувки и дрехи: памучната й рокля, избеляла от прането, сандалите й, евтините й сини бикини, верижката на врата й с малък сребърен кръст. Помнеше начина, по който гърдите й изпълваха празнотата на ръцете му; как измяука като бездомно котенце, когато свърши…
— Аз принадлежа на Ърбан — каза Белита разсеяно, като галеше китката му.
— Да — отвърна Оуди, без да я слуша.
Докосването й го наелектризираше и парализираше. Ръката й в неговата, преплетените им пръсти — цял един живот бе събран в тази едничка топла точка на допир.
Отново правиха любов. Белита се разтревожи, че Ърбан може да се прибере и да ги завари заедно, както и че Оуди може да я помисли за лека жена, а в същото време показваше, че жадува за тежестта му между бедрата си, за ускорения му дъх до ухото си и за всяка потна извивка на тялото му.
След това Белита стана и отиде до тоалетната. Той седна на края на леглото, очите му бяха привикнали с мрака. Когато тя се върна, Оуди прокара върха на пръста си по тила и дължината на гръбнака й, нагоре и надолу по прешлените й. Белита потръпна и през тялото й сякаш премина вълна. Промълви нещо и се сви на кълбо. Заспа. Той също спа и се събуди в малките часове. Чуваше звук от течаща вода. Белита се появи от банята полуоблечена. Нахлузи гащичките си.
— Трябва да си вървиш.
— Обичам те.
— Веднага!
28
По-големият Трети квартал[39] в Хюстън има малка търговска част с лихварски къщи, сергии за тако, църкви, стриптийз клубове и безрадостни барове, скрити зад прозорци с мрежа и армирани врати.
Мос спира пред една от сградите. Над прозореца й има табела „Полици за гаранция Четири аса“, а отдолу се чете поетичното допълнение: „Бащата на детето ви е в затвора? Продайте златото си и платете гаранцията!“
Наднича през здравата мрежа, заслонил очи с ръце. Вижда изложените сандъчета с бижута, часовници и електроуреди. Едра жена от латино произход мие пода с парцал и кофа сапунена вода. Мос почуква и двойната ключалка изтраква. Чистачката открехва леко вратата.
— Търся Лестър.
— Господин Дъбърли не е тук.
— Къде е?
Жената се поколебава. Мос издърпва десет доларова банкнота от пачката си с пари. Чистачката я грабва, сякаш всеки миг ще я издуха несъществуващ вятър, и посочва отсреща на пътя. Там има долнопробна кръчма с една-единствена неонова табела във формата на гола каубойка, която е нахлупила каубойска шапка на главата си и върти ласо.
Мос поглежда пак към вратата, но тя вече е затворена.
— Благодаря, госпожо — казва на празното пространство. — И на мен ми беше приятно да се запознаем.
Пресича пътя и пристъпва в мрака на бара. Препъва се по последните две стъпала и се озовава в голяма стая, напоена с миризма на пот, бира и изпарения от храни, пържени във фритюрник. Дългият бар е разположен по протежението на огледална стена с рафтове, върху които са наредени бутилки в различни форми и цветове: някои кръгли, други тънки, някои с червени восъчни запушалки, други със завинтващи се капачки.
Лестър Дъбърли е облегнал лакти на бара, прегърбен над чаша, пълна с натрошен лед и тъмен бърбън. Той е дебел мъж с огромни кокалчета на ръцете, от ушите му стърчат кичури сиви косми. Носи карирана жилетка, която не може да се закопчее върху корема му.
Зад Лестър момиче с голи гърди, обсипани с пайети прашки и на токчета се върти на пилон, светлините оцветяват кожата й в розово. Има големи гърди, леко отпуснати, осеяни с леки стрии като паяжина, по-бели от останалата част от тялото й. Половин дузина разсъблечени мъже седят на масите пред нея и се накланят напред, за да надничат през разтворените й колене.
Лестър не се изненадва да види Мос. Всъщност почти не реагира.
— Кога излезе?
— Предния ден.
— Мислех, че ще си я излежиш докрай.
— Промяна в плана.
Лестър притиска чашата с бърбън към челото си. Мос си поръчва бира.
— Колко време мина?
— Петнайсет години.
— Сигурно всичко ти се вижда променено. На бас, че никога не си чувал за айпад или смартфон.